Становище на съдията Маргарита Златарева

Изхождайки от извода на Конституционния съд, че атакуваната разпоредба на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) е в съответствие с Конституцията, авторът на становището излага съображения за този извод в различие с общите съображения, залегнали в т. 1 от решението.

Конституционният съд е имал няколко пъти повод да обсъжда конституционосъобразността на законови разпоредби, задължаващи търговски субекти да правят отчисления от доходите си в полза на различни по предназначението си държавни фондове – Решение № 8 от 1997 г., Решение № 31 от 1998 г. и Решение № 6 от 2002 г. Изводът и в трите цитирани решения е, че законодателят няма право да обременява с тежести стопанските субекти в полза на държавни фондове, независимо дали тяхното предназначение е за подпомагане на физическото възпитание и спорта или народното здраве, и законовите разпоредби са обявени за противоконституционни. Именно от тази постоянна практика на Конституционния съд изхожда предложението на съдийския състав на търговската колегия на ВКС за проверка на конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗЗРК.

В настоящото решение Конституционният съд приема обратното – че разпоредбата, задължаваща търговските дружества с държавно участие в областта на културата да привеждат в Национален фонд “Култура” 10% от получаваните наеми, не противоречи на Конституцията, поради което следва да се обясни обстойно по какво случаят се различава от предишните.

Акцент в аргументацията за конституционосъобразност на чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗЗРК не може да бъде характерът на предвидените отчисления – че те не са данъчни задължения или такси. Напротив, защото нямат характер на данък или такса предвидените със закон отчисления по казусите в Решение № 8 от 1997 г. и Решение № 6 от 2002 г. са обявени за противоречащи на Конституцията.

Основен аргумент за конституционосъобразност на атакуваната разпоредба в случая може и следва...