Особено мнение на съдията Неделчо Беронов

Подписах решението от 29.09.2005 г. с особено мнение поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от Конституцията (К) изисква Народното събрание да приеме повторно с мнозинство повече от половината от всички народни представители върнатия от президента закон.

Смисълът на тази разпоредба е становището на парламента, когато президентът е упражнил правото си на отлагателно вето, да бъде изразено от по-голямо мнозинство, отколкото е предвидено в чл. 81, ал. 2 К.

Приетите от Народното събрание актове се обнародват в Държавен вестник (чл. 88, ал. 3 К), след което влизат в сила (чл. 5, ал. 5 К) и стават част от действащото право. Когато президентът е упражнил правото си по чл. 101, ал. 1 К да върне закон в Народното събрание за ново обсъждане, няма обнародване и влизане в сила. Липсва промулгация – условие, без което не може да приключи процесът на влизане в сила на законова разпоредба. Това налага повторно гласуване, а не евентуална разлика между редакцията на закона преди и след ветото на президента. Народното събрание трябва повторно да приеме закона след обсъждане, независимо дали го запазва в първоначалния му вид или възприема напълно или частично предложенията на президента. Едва повторно приетият закон може да бъде обнародван (чл. 101, ал. 3 К) и да влезе в сила. Първоначално приетият от Народното събрание закон не е обнародван и не е влязъл в сила, не е станал част от действащото право.

Становището, че чл. 101, ал. 2 К се отнася само до случаите, когато има различие в оценките на Народното събрание и на президента, няма опора в редакцията на текста. То не е съобразено с конституционните разпоредби за обнародване и влизане в сила на законите.

Още по-малко може да бъде споделено становището, че изискването за квалифицирано мнозинство е било спазено на 11.02.2005 г. при приемане от Народното събрание ветото на президента....