Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на В. С. Г. от гр. П. срещу решение № 66 от 14.01.2010 г., постановено по адм. дело №908/2009 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № АФ-11 от 04.02.2009 г. на Председателя на Военен съд Пловдив, с която на основание решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 31 от 17.07.2008 г., Заповед № КВ-103 от 23.01.2009 г. на министъра на отбраната на Р. Б., чл. 237 ал. 1 във вр. с чл. 238 ал. 3 и чл. 234 ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВС) отм. е заповядано да се изплати на о. р. полковник В. С. Г. еднократно парично обезщетение за прослужени години на кадрова военна служба във Военен съд Пловдив и еднократно допълнително вещево имущество по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. в размер на 42 295, 20 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, по наведени доводи за неправилност по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК, както отмени и заповед № АФ-11 от 04.02.2009 г. на Председателя на Военен съд Пловдив и върне преписката на последния за ново произнасяне. Алтернативно моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира разноски.

Ответникът, в представена писмена защита излага съображенията си за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, което счита за правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на...