Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Ганев 2009“ ЕООД гр. Р., представлявано от управителя Ц.Г, срещу решение № 30 от 08.07.2020 г. по адм. дело № 579/2019 г. на Административен съд – Русе.

С решение 30 от 08.07.2020 г. по адм. дело № 579/2019 г. Административен съд – Русе е оставил без разглеждане жалбата на „Ганев 2009“ ЕООД срещу задължително предписание за временно спиране № Рс – 0626 от 31.07.2019 г., издадено от главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и е прекратил производството в тази част. Решението в тази част, с характер на определение, не е обжалвано в указания от съда 7-дневен срок, с частна жалба пред Върховния административен съд, поради което е влязло в сила и не е предмет на касационна проверка.

С решението в обжалваната част Административен съд – Русе е отхвърлил оспорването по жалба на „Ганев 2009“ ЕООД против задължително предписание за забрана № Рс – 0430 от 31.07.2019 г., издадено от главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът в нарушение на процесуалните правила и немотивирано е отменил определението си, с което е назначил съдебно-техническа експертиза, с поставени задачи от жалбоподателя за изясняване на спорните обстоятелства, поради което е достигнал до погрешни и необосновани правни изводи за законосъобразност на оспореното задължително предписание. Сочи, че съдът не е направил анализ и не е изложил мотиви по фактическите установявания и правните въпроси, като се е задоволил да пресъздаде фактическите обстоятелства по административната преписка и приложимата нормативна уредба, без да изведе собствени правни изводи по спорния въпрос дали е представителна пробата по смисъла на § 1, т. 10 ДР на Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), взета от проверяващите и съответно обективни ли са резултатите от проверката, въз основа на която е издаден оспорения административен акт. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба - главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ при Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ към ДАМТН, не е изразил становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото. Въз основа на данните по административната преписка и събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното производство, по делото е установено, че на 30.07.2019 г. на обект - бензиностанция № 2 в с. Н., ул. "Липник" № 94а, управляван от "Ганев 2009" ЕООД е извършена проверка от главни инспектори към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ (ГДККТГ) при ДАМТН.

Проверката и вземането на проби са извършени в присъствието на служител на дружеството, обслужващ бензиностанция, като това обстоятелство е посочено в протокол № Рс – 100 от 30.07.2019 година. Взети са проби от течни горива за установяване на съответствието им с изискванията на ЗЧАВ (ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ) (ЗЧАВ) и ЗЕВИ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) (ЗЕВИ). Пробите от горивото са взети от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 3 с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели, като бензиноколонка № 3 е свързана с резервоар № 4, с обем 25747л, с налично количество 4901л. Пробата е взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 85 % от обема. Разпределението на съдовете с пробата е: 4 бр. с контролни проби /3 бр. за ГДКТГ и 1 бр. за проверяваното дружество/ и 2 бр. с арбитражни проби за ГДККТГ. Преди запълване всеки метален съд за еднократна употреба бил промит на обекта с по около 0, 2 л. от горивото. В общото количество взета проба от 6. 00 л. по касов бон било включено и горивото, изразходвано за промивка. Съдовете с контролни и арбитражни проби са затворени, етикирани и пломбирани, съгласно чл. 20 НИКТГУРНТК.Оните пломби са маркирани с персонален номер 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице, взело пробата и обозначение ГДККТГ.Сете с пробите са пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 105143 и обозначение ГДККТГ.

Взетата проба от течно гориво - гориво за дизелови двигатели, е изпитана в подвижна акредитирана лаборатория в гр. П., за което, на основание чл. 306, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗЧАВ, са издадени протокол от изпитване № Р - 0200-2 от 31.07.2019 г. и експертно заключение № E3 - 0626 от 31.07.2019 г., въз основа на които е установено, че разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по чл. 6, т. 2, Приложение № 2 НИКТГУРНТК.

При тези констатации и на основание на чл. 30г, ал. 2, във връзка с чл. 30г, ал. 1, т. 1, 6. "в" ЗЧАВ е издадено задължително предписание за временно спиране № Рс – 0626 от 31.07.2019 г., чието оспорване съдът е оставил без разглеждане с влязлото в сила решение, с характер на определение, по адм. дело № 579/2019 г. на АС – Русе.

На 31.07.2019 г., непосредствено след първото изпитване, е извършено изпитване на контролната проба и в стационарна Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, гр. С., надлежно сертифицирана, съгласно протокол от изпитване № С-0299 от 31.07.2019 година. За извършената експертиза е изготвен констативен протокол № КП-0430 от 31.07.2019 г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество, съгласно който течното гориво - гориво за дизелови двигатели, по показател "Пламна температура" (°С) не съответства на изискванията за качество. Получените резултати от изпитването се отклоняват от допустимите гранични стойности, като по този показател полученият резултат от изпитването е под 40°С при норма над 55°С. Посочено е, че за получения резултат от изпитването не могат да бъдат приложени критериите за прецизност на използвания метод за изпитване съгласно чл. 7 НИКТГУРНТК, тъй като резултатът е извън обхвата на стандарта. В заключение е посочено, че течното гориво за дизелови двигатели, по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на чл. 6, т. 2, Приложение № 2 НИКТГУРНТК.

В хода на съдебното производство е поведено изпитване на арбитражната проба в независима, акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория, при което е потвърден резултатът от първите две изпитвания. Видно от протокол от изпитване на арбитражна проба № 1680 от 05.11.2019 г. и издадена експертиза за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване № Еа-032 от 05.11.2019 г., процесното течно гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показателя - "Пламна температура" (°С).

Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства и посочил защо цени показанията на длъжностните лица, извършили проверката и не кредитира тези на свидетеля на ответното дружество, присъствал на проверката.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че приложената принудителна административна мярка е на основание чл. 30г, ал. 1, т. 2 ЗЧАВ, за това, че разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели, не съответства на изискванията за качество по чл. 6, т. 2, Приложение № 2 НИКТГУРНТК.

Съдът е обсъдил законосъобразността на оспорената заповед и е приел, че не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК.

Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно заповед № А-212 от 01.04.2019 г. на председателя на ДАМТН, с която на основание чл. 43а, ал. 1, във връзка с чл. 30б, ал. 1, чл. 30а, ал. 1, т. 2 и чл. 30г, ал. 2 ЗЧАВ е оправомощил посочените в нея длъжностни лица от ГД „Контрол на качеството на течни горива“ в ДАМТН да прилагат принудителни административни мерки, в т. ч. по чл. 30г, ал. 1, т. 2 ЗЧАВ. Посочил е, че обжалваният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание

Съдът е обсъдил уредената процедура по извършване на проверки за контрол на качеството на течните горива, предлагани на пазара в чл. 13 – 27 НИКТГУРНТК, в приложимата редакция, и е приел, че при издаване на оспорената ПАМ са спазени административнопроизводствените правила. Посочил е, че пробите са били взети по реда на чл. 18 от наредбата, при стриктно спазване на изискванията, предвидени в същата, в присъствието на служител в проверявания обект. Количеството на пробите съответства на нормативно установения в чл. 19 от наредбата. В изпълнение на чл. 20, ал. 1 от наредбата, съдовете с взетата проба са разделени на съдове с контролни и арбитражни проби, което е отбелязано на етикета на всеки съд. На основание чл. 20, ал. 2 от наредбата, съдовете с контролните проби са затворени, етикетирани, пломбирани с персоналния номер на пломбажните клещи на длъжностното лице, което е взело пробата, като са транспортирани за изпитване в акредитирана лаборатория. Спазена е разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от наредбата, съдовете с арбитражните проби да се обработват съгласно ал. 2 от същия член, като върху запушалката се поставя стикер с печата и подписа на длъжностното лице, взело пробата, и печат, дата и подпис на лицата по чл. 18, ал. 3 и се транспортират за съхранение в арбитражното отделение на ГДККТГ. В съответствие с процедурата по чл. 22 от наредбата, контролни проби са изпитани в подвижна акредитирана лаборатория, изпитването по съответния показател е повторено в акредитирана стационарна лаборатория, за което е съставен протокол за изпитване. Проведено е изпитване на арбитражната проба по реда на чл. 30в, ал. 1, т. 3ЧАВ, което е потвърдило предходните резултати.

Съдът е приел, че взетите проби са представителни по смисъла на § 1, т. 10 ДР от наредбата. Отхвърлил е като неоснователно възражението на дружеството, че вземането на пробите е следвало да бъде по реда на чл. 17 от наредбата, а не по реда на чл. 18 от същата, съответно е приел за неоснователни доводите за нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна. След като проверката на пробите на течното гориво е показала по надлежния ред и начин, че не отговаря на конкретно изискване за качество по чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от наредбата правилно административния орган е наложил предвидената в чл. 30г, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗЧАВ забрана за разпространение на същото. В допълнение, резултатът от арбитражното изследване е потвърдил предходните резултати за несъответствие, като съгласно чл. 30в, ал. 1, т. 3 ЗЧАВ, този резултат е окончателен. Отчетената стойност по показателя "пламна температура" показва съществено несъответствие по този показател, а не пренебрежимо занижаване. Независимо че останалите изследвани показатели са в норма, съдът е подчертал, че е налице императивна забрана за пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата, т. е несъответствие и само на едно от изискванията за качество е основание за прилагане на принудителната административна мярка. Поради това административният орган законосъобразно, на основание чл. 30г, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗЧАВ е издал оспореното задължително предписание за забрана на разпространението на процесното течно гориво. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.

Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора доказателства и след точен анализ на същите в светлината на приложимата нормативна уредба е достигнал до правно издържани изводи.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, с определение от 11.11.2019 г., е назначил по искане на оспорващия съдебно-химическа експертиза, която е следвало да отговори на въпроси дали процесното количество гориво е придружено с изискуемите документи за произход и има ли данни за неправомерна намеса по резервоара и нивомерната система; взетата проба при проверката от новия обем на гориво ли е или от наличното по дизелопровода гориво; да се вземе проба и извърши анализ от експерта, който да посочи какви са стойностите на показателя „пламна температура“ и при какви обстоятелства е възможно отклонение от стойностите по този показател, допълнени и уточнени в съдебно заседание. С разпореждане от 28.05.2020 г. съдът е отменил определението си за назначаване на съдебно-химическа експертиза поради извършването анализ на арбитражната проба и резултатите от нея по реда и на основание чл. 18 и 21 от наредбата.

Правилно съдът е съобразил резултатите от извършената проверка на арбитражната проба и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е отменил определението си за назначаване на съдебно-химическа експертиза, поискана от касатора.

Съгласно чл. 13, ал. 2 вр. ал. 1 НИКТГУРНТК, контролът на качеството на течните горива се извършва чрез проверки, които включват: 1. проверка на маркировката и информацията по чл. 12, ал. 5; 2. проверка на документите, които придружават течните горива; 3. вземане на проби от течните горива и изпитване на взетите проби; 4. експертиза на резултатите от изпитване за съответствие на горивата с изискванията за качеството им; 5. налагане на принудителни административни мерки. Целта на проверките е да се установи спазването на изискванията за качество на течните горива, пуснати на пазара, и да се предотврати разпространението и използването им, когато не отговарят на тези изисквания. Длъжностните лица от ГД "ККТГ" при извършване на контрола: вземат безвъзмездно проба от течното гориво; съставят протокол в 3 екземпляра за резултата от проверката на документите и вземането на проба, към който се прилагат документите по т. 1 и 2; предават взетите проби от течни горива за изпитване в акредитирана подвижна или подвижна и стационарна, или стационарна лаборатория – чл. 16, т. 3 – 5 от наредбата. Контролът може да бъде осъществен чрез взимане на проба от резервоари и тръбопроводи и тогава пробите се вземат съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171, съгласно чл. 17 от наредбата, или чрез взимане на проби от бензиноколонки, съгласно чл. 18, ал. 1 от наредбата.

Съдът правилно е приел, че в случая контролът на качеството на течните горива е извършен чрез взимане на проба от бензиноколонка от обект на дружеството, поради което са приложими редът и начините на вземане на пробата, предвидени чл. 18 и чл. 20 от наредбата. При спазване на тези правила при проверката пробите на дизеловото гориво от бензиноколонката са взети от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, в присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания обект, като са поставени печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им, и са разпределени на контролни и арбитражни проби. Контролните проби са изпитани при спазване на изискванията на чл. 22, ал. 1 – 8 от наредбата. Резултатите от изпитванията на пробите са показали отклонение по показателя „пламна температура“. Дружеството е реализирало правото си, при оспорване на резултатите, да поиска арбитражната проба да бъде изпитана по арбитражните методи за изпитване по съответните показатели за нейна сметка в друга акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория, при което са потвърдени резултатите на контролните проби. В чл. 22, ал. 9 от наредбата е предвидено, че резултатите от изпитването се считат за окончателни. При това положение съдът правилно е преценил, че не е относимо към спора вземането на проби от резервоара за дизелово гориво, с който е свързана бензиноколонката, от която са взети пробите за изпитване, и техния анализ от експерт – химик, както и изследване на свързаните с този въпрос обстоятелства, също и проверката на редовността на документите за съответствие с изискванията на доставеното гориво. На първо място, защото пробите са взети по реда и начина по чл. 18 от наредбата, а не по чл. 17, както правилно е посочил съдът и на следващо - липсата на нормативна възможност за ревизия на резултатите от арбитражната проба. В чл. 30в, ал. 1, т. 3 ЗЧАВ и чл. 22, ал. 9 от наредбата е предвидена възможност за собственика на проверявания обект да поиска изпитване на арбитражната проба, с което е гарантирано правото му при оспорване на резултатите да поиска независима експертна оценка, която е окончателна. Следващо изпитване на проби, които не са взети по време на проверката от контролните органи не е релевантно при решаване на въпроса за достоверността на резултатите на пробите, взети по реда и начина на чл. 18 и сл. от наредбата, поради което възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни.

Неоснователно е и възражението на касатора затова, че взетите проби не са представителни по смисъла на § 1, т. 10 ДР на Наредбата.

В § 1, т. 10 ДР на наредбата е дадена дефиниция на "представителна проба", според която това е - проба с физични или химични характеристики, идентични на средните характеристики на целия обем, от който се взема проба. С § 1, т. 11 е дадена дефиниция на понятието „контролна проба“ и това е пробата, която се изпраща в акредитирана лаборатория за изпитване с цел установяване съответствието на течното гориво с изискванията за качество. С § 1, т. 12 е дефинирана арбитражната проба като - пробата, съхранявана от ГД "ККТГ" за срок 6 месеца от датата на пробовземането и предвидена за арбитражни изпитвания в случаи на оспорване на резултатите.

Съгласно чл. 8 от наредбата, оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество към тях се извършва от лицата, които ги пускат на пазара. Оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво – чл. 9, ал. 1 с. з. Въз основа на резултатите от изпитванията лицата, които пускат течни горива на пазара, съставят декларация за съответствие за всяка партида, която удостоверява, че течното гориво съответства на изискванията за качество по чл. 6 и на определенията по § 1, т. 1-7 от допълнителната разпоредба. Пробите от течни горива от резервоари и тръбопроводи се вземат съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171 – чл. 17 от наредбата. Следователно представителната и контролната, респ. арбитражната проба се взимат по различен ред и начин и имат различно предназначение, поради което доводите на касатора, че контролната проба не е представителна по смисъла на § 1, т. 10 ДР на наредбата и това е основание за дискредитирането й не почиват на нормативната уредба и са неоснователни.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът безкритично е пресъздал фактическите обстоятелства по административната преписка и без да извърши анализ на събраните доказателства по делото е извел необоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът коректно е установил фактическите обстоятелства по спора и правилно е кредитирал съставените протоколи при извършване на проверката, в които се съдържат констатации за реда и начина на вземане на пробите. Същите са подписани без възражения от лицето, обслужващо бензиностанцията по време на проверката. Показанията на разпитаните свидетели – служители на ДАМТН правилно са кредитирани от съда. Свидетелят И.Ц е присъствал при проверката, но не се легитимирал като лице от визираните по чл. 18, ал. 1 от наредбата, като показанията му за нередности при вземане на пробите не се потвърждават от останалия доказателствен материал. Правилно съдът е приел, с оглед резултатите от изпитванията на контролните и арбитражни проби, че провереното количество дизелово гориво не съответства на изискванията по чл. 6, т. 2, Приложение № 2 НИКТГУРНТК. При това положение, съдът е извел правилен и обоснован извод, че приложената принудителна административна мярка на основание чл. 30г, ал. 2 вр. 1, т. 2 ЗЧАВ, в приложимата редакция, с която е забранено разпространението на течно гориво в посочения обем от обект бензиностанция № 2 в с. Н., собственост на „Ганев 2009“ ЕООД, поради несъответствие с изискванията за качество е законосъобразна.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 08.07.2020 г. по адм. дело № 579/2019 г. на Административен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.