Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искането на А.Д от [населено място], чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила определение№ 2220/ 13.12.2013 г. по адм. д. № 924/2013 г. на Административен съд - Благоевград, оставено в сила с определение № 2075 от 13.02.2014 г. по адм. д. №864/ 2014 г. на Върховния административен съд. Искателят твърди, че за основателността на оспорването на удостоверение изх.№ 94-9923-01-10-1672/11.07.2011г., издадено от началника на СГКК-Благоевград, което е предмет на определението, чиято отмяна се иска, е от съществено значение влязлото в сила решение на РС - Сандански по гр. д. № 131/ 2014 г. В отправеното искане излага твърдения по съществото на материалноправния спор. Моли определението да бъде отменено на основание чл. 239, т. 4 АПК.

Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Благоевград, не изразява становище.

Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо, но по същество за неоснователно.

С определение № 2220/13.12.2013г. по адм. дело № 924/2013г. Административният съд - Благоевград е оставил без разглеждане подадената от А.Д жалба срещу удостоверение изх.№ 94-9923-01-10-1672/11.07.2011г. на началника на СГКК-Благоевград и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. По подадена от Димитрова частна жалба, с определение по адм. д. № 864/2014 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила определението на АС - Благоевград, като е потвърдил изводът на съда, че удостоверението по чл. 52, ал. 5 ЗКИР удостоверява факти с правно значение, то е административна услуга и може да се оспори само досежно неговото съдържание само по административен ред, а съдебното оспорване е недопустимо. Определението е влязло в сила на 13.02.2014 г.

Пред РС - Сандански е образувано гр. д. № 131/ 2014 г. с ищец А.Д и ответник О.Б. По делото е постановено решение...