Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.951/29.05.15 по г. д.№.781/15 на Пловдивски окръжен съд, 10с. – с което е обезсилено решение №.4524/3.12.14 по г. д.№.12379/13 на Районен съд Пловдив, Ігр. с., в частите, с които е уважен и отхвърлен иск с правно основание чл. 226 ал. 3 КТ, предявен за сумата 12300лв. - като постановено по непредявен иск, и делото е върнато на първостепенния съд за ново гледане, и е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл. 222 ал. 3 КТ за сумата 3240, 60лв., ведно със законната лихва.

Ответната страна А. А. Г. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща произнасянето на въззивния съд във връзка с обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която предявения иск с правно основание чл. 226 ал. 3 КТ за сумата 12300лв. е съответно - уважен за 1383, 01лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 222 ал. 3 КТ, решението му не подлежи на касационен контрол предвид чл. 280 ал. 2 т. 3 ГПК вр. с пар. 14 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ бр. 50/3.07.15/. Размера на така предявения иск по чл. 222 ал. 3 КТ- 4500лв., е под предвидения в чл. 280 ал. 2 т. 3 ГПК минимум – 5000лв. Поради това и въззивното решение в тази част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, респективно че не се е произнесъл по предявения. Посочил е, че вместо да се произнесе по въведените в исковата молба фактически твърдения, той се е произнесъл за вреди от неотпускане, респективно неполучаване на индексирана пенсия. При тези обстоятелства е констатирал, че е налице хипотеза на чл. 270 ал. 3 ГПК и е обезсилил решението като недопустимо.

Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-т. 3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.

Касаторът се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като извежда следните въпроси: 1. „Има ли сила постановен административен акт по отношение на трети лица, неучаствали в административното производство, когато с последния се установява придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за минал период?”; 2. „Възможно ли е да се претендира обезщетение поради вписани неверни данни в издаваните от работодателя документи, изразяващо се в неполучени пенсии за определен период преди датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, в случай, че то е след 6-месечният срок на придобиването?”; 3. „Може ли да бъде претендирано подобно обезщетение, изразяващо се в пропуснати ползи от неполучаване на лична пенсия или липсата на индексирането й, щом служителят е полагал труд през времето на претендирания период?”. Останалите въпроси касаят неподлежащата на касационен контрол част от въззивното решение и не следва да бъдат обсъждани.

Настоящият състав намира, че изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посочените в изложението въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивния съд /в тази част от решението му, по отношение на която касационния контрол е допустим/ и той не е излагал мотиви по тях. Те съставляват материалноправни въпроси от значение за разрешаване на делото по същество – които не са били предмет на въззивното решение. Поради това и са неотносими към решаващата воля на въззивния съд и не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Не представляват такова и изложените оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ал. 1 ГПК//т. 1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение №.951/29.05.15 по г. д.№.781/15 на Пловдивски окръжен съд, 10с., в частта му с която със същото е потвърдено решение №.4524/3.12.14 по г. д.№.12379/13 на Районен съд Пловдив, Іг. с., в частта, с която е уважен предявения срещу касатора иск с правно основание чл. 222 ал. 3 КТ за сумата 3240, 60лв., ведно със законната лихва, като недопустима.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.951/29.05.15 по г. д.№.781/15 на Пловдивски окръжен съд, 10с., в останалата му част.

Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата му част то е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: