О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1078

София, 13.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.10.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3891/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд /ОС/ по гр. д. №1203/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение по иска на С. М. срещу касатора, родителските права за малолетното дете на страните Н М., род. през 2011 г. са предоставени за упражняване на майката, постановено е детето да е с местоживеене при нея, в [населено място], общ. Г О., определен е режим на лични отношения на бащата с детето и издръжка, която да му заплаща. Отхвърлен е насрещният иск на касатора за предоставяне на упражняването на родителските права за детето, след развода на страните.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона въпросът: кой съд е компетентен да разгледа спора за родителските права и местоживеенето на малолетното дете, когато то и бащата са с обичайно пребиваване в Кралство Н. / член на ЕС/ при приложимост на Р №2201/03 г. ЕО и до кой етап на производството може да се повдига въпросът за международната компетентност на българския съд?

ВКС намира, че международната компетентност на съда е процесуална предпоставка за допустимост на иска...