Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 143 от 03.07.2020 г. на Административен съд - В. Т, постановено по административно дело № 586 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменена по жалба на „Кибела ВТ" ЕООД издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10530/25.09.2019 г.
В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с доводите на съда, че дружеството попада в изключенията, визирани в разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 4 ЗДДС и се явява краен разпространител, а не краен потребител на течни горива. Твърди, че в заповедта се съдържат изрични мотиви в тази насока, издадена е в съответствие с целта на закона и при определяне продължителността на срока са съобразени относимите обстоятелства. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на „Кибела ВТ" ЕООД против заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът - „Кибела ВТ" ЕООД, ЕИК 203839002, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана в представен по делото отговор и писмена защита. Към писмената защита прилага копие на наказателно постановление от 09.03.2020 г., решение от 04.11.2020 г. на Административен съд - В. Т, справка за начислени и платени данъци и осигурителни вноски за периода 01.01.2020 г. - 15.11.2020 г., платежно нареждане от 24.04.2020 г. и оборотна ведомост на "Кибела ВТ" ЕООД от 01.01.2020 г. - 31.10.2020 г. в подкрепа на твърденията си, че определената с наказателно постановление санкция е внесена от дружеството и притежава ДМА на значителна стойност, които са достатъчни за удовлетворяване на НАП дори и след налагане на санкцията.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата против заповедта за налагане на принудителната административна мярка.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. Т е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10530/25.09.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Т, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на "Кибела ВТ" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ – бензиностанция, намираща се в гр. В. Т, ул. „Н. Г“ № 74, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 и ал. 6 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена проверка в бензиностанцията на 26.08.2019 г., при която е констатирано, че дружеството не изпълнява задължението си да предава на НАП по установена дистанционна връзка данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0015022/26.08.2019 г.
С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "Кибела ВТ" ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, но в противоречие с материалния закон. Посочил е, че нарушението, за чието преустановяване и/или предотвратяване се издава ПАМ се състои в неспазване на реда и/или на начина за подаването на посочените данни, а не в несъответствие между данни и данните, които се съдържат в данъчни документи за доставените/получените стоки. Според съда, в оспорения административен акт липсва констатация, че "Кибела ВТ" ЕООД, като получател на горивата, не е подавал електронен документ за получаване на горивата, когато с оглед дерогацията на чл. 118, ал. 11 от ЗДДС и разпоредбата на чл. 59а, ал. 5, изречение последно от Наредбата, е бил длъжен да стори това. Счел е, че след като чрез ЕСФП са били предадени на НАП дистанционно данни за влети количества горива в обекта /независимо дали става въпрос за действително получени такива или за грешно отчетени като получени количества/, то по аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 4 от ЗДДС дружеството не е било длъжно да подава дистанционно ЕДП на доставките. Позовал се е на приетия по делото доказателствен материал, като е отбелязал, че проблемни според приложение 1 към протокола от 12.09.2019 г. са доставките, отчетени от нивомерната система на "Кибела ВТ" ЕООД и дистанционно отчетени в НАП, с дата 06.08.2019 г. заради множеството доставки, за които липсват данъчни и акцизни документи, с дата 16.08.2019 г. заради несъответствието на отчетеното като влято количество битова газ, което е двойно повече от посоченото в АДД, с дата 20.08.2019 г. заради несъответствието на отчетеното като влято количество битова газ, което е с около 1000 кг. от това, което по фактура и АДД, с дата 24.08.2019 г. заради отчетено чрез ЕСФП като влято количество битова газ от 689, 05 литра при липса на данъчен или акцизен документ за получаването му и с дата 25.08.2019 г. заради декларирано получаване на 1 кг. битова газ, за което количество нямало подадени данни за получаването му по нивомерна система и съответно липсват подадени данни в НАП. Посочил е, че с изключение на последния случай, касаещ неотчитането на документирана доставка от 1 кг. битова газ, във всички останали случаи самият административен орган е констатирал, че са отчетени вливанията чрез нивомерната система на ЕСФП, поради което няма как да се изисква от лицето да спази изискването на чл. 59а от Наредба за подаване на ЕДП по нормативно разписания ред. Решението е правилно.
Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилагат за лице, което: не спази реда или начина за: подаване на данни по чл. 118 в Националиста агенция за приходите. Разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС, в приложимите в конкретният случай хипотези на ал. 6 и ал. 10 предвиждат, че всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива и, на второ място, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено задължение лице, търгуващо с течни горива да предава в НАП по установена дистанционна връзка данните, даващи възможност да се определят количествата горива в резервоарите за съхранение в обекта, като за целта се използва одобрен тип нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход към централно регистриращо устройство на ЕСФП което подлежи на метрологичен контрол.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че в обекта е налична система с фискална памет свързана с фискален принтер, включена е в регистъра на одобрените типове ЕСФП за продажба на течни горива, поддържан от Българския институт по метрология, въведена е в експлоатация на 29.07.2019 г., системата служи за регистриране и отчитане на обороти от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, установяване на дистанционна връзка и подаване на данни към НАП и върху нея не е осъществявана допълнителна намеса, която да препятства възможността за контрол, нито да води до невярност или манипулиране на данните, предавани на НАП. Сравнявайки информацията, получена от НАП и тази, която е извлечена от ЕСФП за периода от 29.07.2019 г. до 26.08.2019 г., експертът е констатирал, че са генерирани общо 91 съобщения за доставено гориво от нивомерната система, експлоатирана от "Кибела ВТ" ЕООД, като всички те са отразени в информационната система на НАП, както и че няма фиксирани случаи, в които данните да са генерирани, но да не са получени от НАП. Правилно съдът е счел, че в мотивите на процесната заповед не е налице констатация, че липсва дистанционна връзка или по наличната връзка не са подавани данни за количествата горива, които са отчетени като влети по нивомерна система в резервоарите на обекта. Липсва и констатация, че нивомерната система не е одобрен тип такава и че тя не разполага с информационен изход към централното регистриращо устройство на ЕСФП. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза не е оспорена от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното съдебно производство и правилно е ценена от съда. След като е установено, че няма случай в който генерираните данни от нивомерната система да не са предавани на НАП и няма случай на неотчетен от ЕСФП документ за доставка на гориво, то наличието на основания за издаване на заповед за налагане на ПАМ от вида на процесната са недоказани.
Касационната инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват, тъй като дори и да се приеме, че е извършено твърдяното от административния орган нарушение, то е в минал период и е било преустановено към момента на издаване на оспорената заповед.
С оглед изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143 от 3.07.2020 г. на Административен съд – В. Т, постановено по административно дело № 586 по описа за 2019 г. на съда. Решението не подлежи на обжалване.