Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Ц.Ц, срещу решение № 321 от 05.07.2019г., постановено по адм. д. № 562/2018г. от Административен съд-В. Т. С него е отменено уведомителното му писмо с което и е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020, в размер от 978, 84 лева, вместо исканата сума от 2 663, 02 лева за кампания 2015 година.

При условията на чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната на административния орган. Същевременно ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.По изложени съображения моли, съдебното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, като обжалваното уведомително писмо се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От ответната страна по касация Я.Х е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат Тодоров, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в него моли, съдебното решение да се остави в сила.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

От данните по делото се установява, че Я.Х от [населено място]...