Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Регионалната инспекция по околната среда и водите / РИОСВ / гр. М., представлявана от директора Д. С., срещу решението от 09.01.2012 година по адм. д. № 335 / 2011 година на Административен съд Монтана с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което процесният административен акт да бъде потвърден.

Ответникът "Универсал - 2010" АД, гр. Д., област В., представляван от изпълнителния директор И. Г. К., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 93 ал. 1 от Закона за опазване на околната среда / ЗООС /, е отменено решение № МО2 - П / 15.04.2011 година на директора на РИОСВ гр. М. за прекратяване на административната процедура по оценка на въздействието върху околната среда, в това число процедурата по оценка на съвместимостта с предмета и целите за опазване на защитени зони за инвестиционно предложение "Изземване на речна баластра от наносните отложения на р. Арчар в имоти №№ 000580, 000121 и 000119, в местността "Барата", землището на с. Д., община Д., по постъпило уведомление за инвестиционно предложение от "Универсал - 2010" АД, гр. Д., представлявано от изпълнителния директор И. Г. К..

Въз основа на събраните доказателства, включително компетентното заключение на вещото лице, които са анализирани подробно и задълбочено, е направен обоснован и законосъобразен извод, че са налице основанията по чл. 146 т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на административния акт и връщане на административната преписка на директора на РИОСВ гр. М. за разглеждане и изясняване на всички факти и обстоятелства по постъпилото уведомление за инвестиционно предложение и постановяване на решение, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

На първо место правилно е констатирано, че въпреки многократно даваните указания, с оглед тежестта на доказване по чл. 170 ал. 1 от АПК, административният орган не е представил доказателства и в производството не е успял да установи на какво основание е решил / определил, че инвестиционното предложение попада в приложното поле на приложение 2, т. 2, б."в" от ЗООС - изземване на инертни материали от реки и водоеми. Не е безспорно установено процесните имоти да попадат в защитената зона, нито е установено в коя от множеството хипотези на разпоредбата на чл. 4а ал. 1 от НУРИОВОС следва да бъде отнесено инвестиционното предложение. Подробно разписаната процедура в

НУРИОВОС въобще не е спазена. Компетентният административен орган, без да изясни фактите и обстоятелствата от съществено значение за правилното произнасяне по постъпилото уведомление за инвестиционно предложение / намерение е приел, че се касае за изземване на инертни материали от реки и водоеми, което автоматично изключва заявителя от кръга на "възложител на инвестиционно предложение". В оспореното решение не са посочени фактическите основания, въз основа на които е издадено. От хаотично посочените правни норми и част от становището на директора на БДУВДР Плевен не става ясно на какво основание следва да се приеме, че те са приложими към конкретното инвестиционно предложение. Административното производство е проведено извън законоустановения срок и без да е уведомен заявителя. Допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила, постановеният акт е немотивиран, което възпрепятсва съдебната му проверка, същият е незаконосъобразен и затова, е отменен и е постановено преписката да се върне за продължаване на производствените действия и постановяване на окончателен акт по чл. 93 ал. 5 от ЗООС.

Предвид изложеното, обосновано и законосъобразно е прието, че жалбата е основателна. Решението на директора на РИОСВ гр. М. се отменя и преписката се връща за продължаване на особеното административно производство за разглеждане и постановяване на решение за преценка необходимостта от извършването на ОВОС. При новото разглеждане следва да се имат предвид и представените в настоящето производство писмени доказателства.

По тези съображения и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 09.01.2012 година по адм. д. № 335 / 2011 година на Административен съд Монтана. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ Ж. П. С.Х.