О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1015

С. 04.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.

дело № 3364/2015 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. [фирма] [населено място], подадена от пълномощника ст. юрисконсулт Г. П., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-а с-в, № 1092 от 16.02.2015г. по в. гр. д. № 7602/2014г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 119 гр. с-в, № 272 от 24.02.2014г. по гр. д. № 6039/2013г. в отхвърлената част на иска над 119, 35 евро до пълния предявен размер, и с въззивното решение е осъдено Б. [фирма] да заплати на Ц. Б. П. сумата 2746, 37 евро командировъчни пари.

Ответникът по касация Ц. Б. П. в подадения от пълномощника му адв. Е. М. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване. Претендира разноските по делото.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:

За да присъди претендираното от Ц. Б. П. обезщетение при командировките му до Република С. за периода м. 02.2010г. – м. 12.2012г. в пълния претендиран размер от 2865, 72 евро, въззивният съд е приел, че командировъчните пари следва да се определят въз основа на чл. 31 от Наредбата за служебните командировки...