О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 548

Гр. С., 11.10. 2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 01.10.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

Ч.т. д. № 1895/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от процесуалния пълномощник на С. Ж. С., действащ чрез своя баща и законен представител - Ж. И. С., срещу определение № 23/22.01.2018 г. по ч. т.д.№ 13/2018 г. по описа на Апелативен съд – Б.. С него е потвърдено определение № 370/02.11.2017 г. по т. д.№ 83/2017 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, с което на основание чл. 130 ГПК производството по делото е прекратено като недопустимо.

В частната касационна жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано, поради което се моли за отмяната му. Излагат се подробни доводи за допустимостта на предявения иск от наследник на починало лице /майката М. С. К./ за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените приживе от наследодателя неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, в случая, когато преди смъртта си наследодателят е предявил претенция пред застрахователя, на основание чл. 380 вр. чл. 498 ТЗ. Поддържа се, че досега създадената практика, на която е основано обжалваното определение, е неприложима, предвид действието на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., предвиждащ като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на прекия иск срещу застрахователя по ЗГО отправянето до него на писмена претенция за доброволно уреждане на спора. Твърди се, че с предявяване на застрахователната претенция се...