№503

София, 11.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1429 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат Р. К. против решение № 1715 от 16.11.2017 г., постановено по гр. д. № 1742 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 4132 от 10.11.2016 г., поправено с решение № 2344 от 7.06.2017 г. по гр. д. № 12893/2014 г. на Районен съд-Варна за признаване за установено по предявения от [фирма], [населено място] против Р. Н. Р. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 60, том II, вх. Р.. № 3082, нот. дело № 240 от 25.07.2003 г. на нотариус с рег. № 335 на реална част от ПИ с идентификатор 10135.2573.114 с площ на реалната част от 1225 кв. м., находящ се в [населено място], р-н Приморски, к. к.Чайка, местност I, при посочени граници, като в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК е допусната непълнота, изразяваща се в това, че имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като част от имота на ответника с посочения идентификатор, като общата граница между имота на [фирма], [населено място] и Р. Н. Р....