О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№538

София, 08.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

ч. т.дело № 2158/2018 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ник и Доб” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение по в. ч.гр. д. № 1875/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение № 198 от 27.07.2018 г., постановено от съдия по вписванията към РС-Варна за отказ да се извърши отбелязване – продължаване на срока по вписан договор за аренда на осн. чл. 18, ал. 1 и 2 ЗАЗ във вр. с чл. 20а ЗЗД и чл. 2а от ПВ.

В частната касационна жалба се поддържат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост на определението. Твърди се, че подаденото заявление е за отбелязване сбъдването на клауза по вече вписан договор за аренда - за удължаването на срока с още 10 години. След като този договор предвижда автоматично продължаване на действието при настъпване на определени обстоятелства, то изискуемата от закона форма е спазена и не е необходимо ново споразумение между страните. Частният касатор изразява несъгласие с изразеното от съда становище за недействителност на чл. 9 от вписания договор за аренда, подробно мотивирано в жалбата.

В инкорпорираното в жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Когато договорът за аренда е сключен в предвидената от закона форма и в него е включена клауза за автоматичното му удължаване, следва ли...