Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 101 от 08.11.2017 г. по в. гр. д. № 130/2017 г. на Окръжен съд - Силистра е потвърдено решение № 201 от 08.06.2017 г. по гр. д. № 1377/2016 г. на Районен съд - Силистра, с което е отхвърлен предявеният от Т. ”Д.” със седалище и адрес на управление [населено място], против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението върху трафопост „Д.”, находящ се в производствена сграда на кооперацията с идентификатор 66425.501.2493.4, на първия етаж, построена в имот с идентификатор 66425.501.2493, целият с площ 2323 кв. м, находящ се в [населено място], ул. ”Д-р А. Я.” № 37.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Т. ”Д.” чрез процесуалния представител на кооперацията адв. Н. И.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства в тяхната взаимна връзка, поради което е направил необоснован извод, че спорният трафопост не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството от 1975 г. и не е станал собственост на кооперацията, а е държавна собственост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение: 1/ При наличие на законова разпоредба, изрично уреждаща притежанието на правото на собственост върху изградени и заварени енергийни обекти от страна на кооперативни организации - § 4 от ПЗР на Закона за електростопанството от 1975 г отм., възможно ли е по силата на властнически административен акт на областен управител и актуване на имот за държавна собственост, да се трансформира легитимно установена собственост на кооперация в държавна собственост. 2/ Представлява ли процесният обект - трафопост, материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на Закона за енергетиката, без който е невъзможно да бъде осигурено нормалното функциониране на площадковия енергиен обект по предназначението му. 3/ Следва ли да бъдат разграничени елементите, взаимно и функционално определящи съществуването и експлоатацията на енергийния обект - трафопост като сграда от една страна и като трайно монтирани електрически уредби и съоръжения от друга. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - решение № 291 от 27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г. на І г. о., решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г. на ІV г. о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г. на І г. о. и решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 3868/2008 г. на ІІІ г. о., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В отговор на касационната жалба ответната страна [фирма] изразява становище, че поставените от касатора правни въпроси не са свързани с предмета на делото, поради което не обуславят основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на иска за ревандикация по чл. 108 ЗС е трафопост, за който по делото е установено, че е изграден през 1975 г. за осигуряване на електроснабдяването ТПК ”Д.” и Промкомбинат „Д.” в [населено място]. Т. е вграден в първия етаж на производствената сграда на ТПК ”Д.” – инвеститор на строежа, и се състои от три помещения, в които са монтирани съоръжения за пренос и разпределение на електрическа енергия.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трафопостът е площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на Закона за енергетиката, представляващ съвкупност от два компонента - сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение. Приел е, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г., при действието на който е изграден трафопостът, енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Държавата е могла да преотстъпва на местните органи на държавна власт, държавните предприятия или обществени организации – водни синдикати, кооперации и др., строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. Следващият закон за електростопанството от 1975 г., в сила от 01.07.1976 г., е допускал електрически централи за производство на електрическа енергия и електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение да бъдат придобити и притежавани в собственост от кооперации и други обществени организации с разрешение на Асоциация” Енергетика” за задоволяване на собствени нужди. След преценка на събраните по делото писмени доказателства е направил извод, че процесният трафопост не попада в кръга на обектите по чл. 3 от Закона за електростопанството от 1948 г., тъй като не е бил изграден за задоволяване нуждите само на ищцовата кооперация, а е предназначен да обслужва още един потребител - Промкомбинат „Д.”, а след преустройството на сградата на промкомбината - на множество други потребители. Овен това ищецът не е доказал да му е било издадено издадено необходимото разрешение от Асоциация ”Енергетика”, за да притежава в собственост спорния трафопост. Оттук съдът е заключил, че трафопоста е бил държавна собственост и ищецът не се легитимира като негов собственик.

Първият от поставените от касатора правни въпроси не осъществява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд не е приел, че трафопоста е станал държавна собственост на основание съставените през 1994 г. и през 2000 г. актове за държавна собственост, т. е. не е придал на тези актове правопораждащо, респ. правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост, каквото те безспорно нямат.

Основателно е искането за допускане на касационно обжалване по следващите два свързани помежду си правни въпроси, поставени от касатора. Същите са насочени към изясняване на статута и правния режим, под който попада сградата на трафопоста и в този смисъл са от значение за изхода на делото, доколкото въззивният съд е приел, че трафопостът представлява площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на Закона за енергетиката - съвкупност от сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение, и като такъв в своята цялост е станал държавна собственост от момента на изграждането му на основание действащият тогава ЗЕ от 1948 г., като е запазил този статут и при действието на ЗЕ от 1975 г., ЗЕЕЕ от 1999 г. и сега действащия ЗЕ от 2003 г. В представената от касатора практика на ВКС при изясняване на собствеността върху енергийни обекти от категорията на процесния е направено разграничение между съставните му компоненти - сграда / помещение/ и прикрепено към нея енергийно съоръжение, и е обоснован извод, че няма законова пречка сградата/ помещението/, в което са монтирани съоръженията за пренос и разпределение на ел. енергия, да принадлежи на трето лице. В случая при постановяване на обжалваното въззивно решение такова разграничение не е направено, въпросът за собствеността на сградата на трафопоста не е обсъждан, и това налага допускане на решението до проверка по същество в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 08.11.2017 г. по в. гр. д. № 130/2017 г. на Окръжен съд – Силистра.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 212 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: