Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи / ЗМВР/. Образувано е по жалбата на Н. А. Ш. от гр. С. против заповед К-223 от 20.01.2009г. , издадена от министъра на вътрешните работи, с която за нарушение на чл. 38, ал. 1 т. 3 от Инструкция № Із-1701/27.09.2006г. за организацията и осъществяване на конвойната дейност от органите на НС "Полиция" и за това, че на 13.11.2008г. не е предприел необходимите действия по охрана на задържано лице, в резлутат на което е допуснал бягството му от служебен автомобил, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 226, ал. 1 т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 228, ал. 1 т. 5 и ал. 2 от ППЗМВР, в качеството му на държавен служител в МВР - разузнавач VІ степен в група "Криминална полиция" на участък - Кремиковци към 05 РУ на МВР при СДВР, категория Г -ІІІ степен, му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Основното възражение на жалбоподателя се свежда до поясняване на обстоятелството, че при конвоиране на задържаното лице, е шофирал служебния автомобил и е в бил в обективна невъзможност да предотврати бяството му от него. Твърди, че тежестта на наказанието не съответства на извършеното нарушение. Моли за отмяна на заповедта.

Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор относно фактическта обстановка, установена в хода на дисциплинарното производство. От писмените доказателства, находящи се в преписката, приети като доказателства в съдебното производство се установява,...