Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. П. Д., от гр. Р., против решение № 54 от 22.12.2011 г., постановено по адм. дело № 466/2011г. по описа на Административен съд гр. Р.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – началникът на сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП гр. Р. не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. Р. е отхвърлил жалбата на С. П. Д. против заповед № 981/12.10.2011 г. на началника на сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП гр. Р. , с която на основание чл. 228, т. 4 вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, като същият е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР.
Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Доводите на касатора, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Твърденията в касационната жалба, че не е образувано дисциплинарно производство, не е назначен дисциплинарно разследващ орган и не е изготвено становище не намират опора в закона и са в противоречие със събраните по делото доказателства. Съгласно правилото на чл. 238а от ППЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или по чл. 225-229 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. От събраните по делото доказателства е установено, че с изрично разпореждане директорът на ОД на МВР Русе е наредил извършване на проверка по повод получени данни за дисциплинарно нарушение на служителя и е постановил за резултати от проверката да се докладва писмено. Проверка е извършена и е изготвена докладна записка, а от полицейския служител са изискани и са дадени писмени обяснения. Нормата на чл. 239 ППЗМВР, регламентираща издаването на писмена заповед за образуване на дисциплинарно производство и за назначаване на дисциплинарно разследващ орган е относима единствено за тежките нарушения на служебната дисциплина, за които задължително се налага дисциплинарно наказание „уволнение” и препраща към чл. 227, ал. 1, т. 2-10 от ЗМВР. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства.
Незаконосъобразен и необоснован е изводът на Административен съд гр. Р., че служителят е извършил, описаното в заповедта, дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина. В заповедта като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание е посочено следното нарушение на служебната дисциплина: „на 18.08.2011 г. около 10.45 ч. при влизане на входа на първо РУП - Русе полицейският служител А. И. бил повикан встрани от С. Д.. Данев попитал Иванов дали знае, че бившият им колега С. А. е починал, а Иванов отговорил, че знае. Т. Д. го попитал дали знае, че „оня” Красимир и „оня” Митко са ходили в дома на С. А. преди да почине и с оръжие са го заплашвали да подаде заявление за напускане, за което Данев знаел от съсед на Свилен. А. И. отговорил, че не знае нищо за такъв случай. Т. С. Д. казал на Иванов да отиде при майката на С. А. и да й каже да пусне заявление до Инспектората на МВР. С. А. И. Д. му казал това, тъй като знаел, че със С. А. били приятели и познавал майка му. Данев казал още, че според него този случай довел да смъртта на Ангелов. Иванов не отговорил нищо на Данев, защото бил потресен от това, което го карал да направи, влязъл в управлението и веднага предал думите, които чул от Данев на колежката си Н. К.. Разговора между Иванов и Данев бил в двора на управлението, като са били само двамата”. В заповедта е посочено, че с тези си действия С. Д. е направил изказване и отправил призив към колегата си Иванов да наруши професионалната дисциплина, като разпространи недоказани и опозоряващи обстоятелства за служители на МВР, което би довело до накърняване доброто име на институцията, с което служителят е нарушил т. 49 вр. т. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В писмените си обяснения, дадени по повод образуваното дисциплинарно производство, жалбоподателят не отрича, че е разговарял с Иванов, но категорично отрича да му е казвал описаното в оспорената заповед. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи действителното съдържание на разговора между Данев и Иванов. Всички обяснения приложени към административната преписка възпроизвеждат, казаното на служителите от А. И.. В дисциплинарното и съдебното производство липсват доказателства, подкрепящи било твърдението на Иванов, било това на Данев. Следователно не става ясно защо дисциплинарно наказващият орган е възприел твърдението на Иванов, а не това на Данев. При липса на доказателства, установяващи извършено от жалбоподателя нарушение не е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Освен това в случая не е налице и нарушение на т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно която държавният служител не прави изказвания и не отправя призиви към колегите си за участие в мероприятия, нарушаващи обществения ред или професионалната дисциплина. Очевидно с думите си жалбоподателя не е нарушил цитирания текст. Ако в случая бе установено описаното в заповедта нарушение, то същото следва да се квалифицира като такова по т. 50 от кодекса. Следователно в случая заповедта е незаконосъобразна и поради това, че за последното нарушение не е проведено дисциплинарно производство и не е посочено като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Налице е противоречие между фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, което води също до неговата незаконосъобразност. Констатираните нарушения са съществени и са основание за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като е направил извод за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон Административен съд гр. Р. е постановил решение, което е в противоречие с материалния закон и е необосновано.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени.
Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на С. П. Д. направените поделото разноски в размер на 15 лв., представляващи заплатени държавни такси за двете съдебни инстанции.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 54 от 22.12.2011 г., постановено по адм. дело № 466/2011г. по описа на Административен съд гр. Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 981/12.10.2011 г. на началника на сектор „Охранителна полиция” при 01 РУП гр. Р.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на С. П. Д., със съдебен адрес гр. Р., ул. „Борисова” № 96, вх. „Б”, ет. 1 сумата 15 лв. (петнадесет лева), представляваща направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ А. А. И.Д.