Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. М. М. от гр. С. против решение 5969 от 30.04.2014 г., постановено по адм. дело 1554 / 2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед К-3929 от 18.12.2013 г. на Министъра на вътрешните работи.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 191, ал. 1, т. 7 от ЗМВР отм. и на административнопроцесуалните норми на чл. 174, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от ППЗМВР отм. като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. М. на вътрешните работи е оспорил касационната жалба в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед К-3929 / 18.12.2013 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 185, т. 1 от ЗМВР отм. , с която комисар Б. М. М. началник на отдел Пътна полиция при Столичната дирекция на вътрешните работи, категория Б, е назначен на длъжност "началник на отдел" по резерва от неразпределените по структурите щатни бройки за държавни служители, с доволствие в дирекция Планиране и управление на бюджета МВР.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 174, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от ППЗМВР и в съответствие с посоченото...