Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. В. К. против заповед рег. ЧР- 05-219/13.05.2014 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. служебното му правоотношение е прекратено по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли да бъде отменена.

Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят Куртев е назначен като държавен служител кат. В - експертен персонал с контролни функции, на длъжност началник на група (психолог) в затвора в гр. С. със заповед ЧР-05-55 от 05.04.2011 г. на министъра на правосъдието и встъпва в длъжност на 18.04.2011 г. (акт за встъпване). Към датата на възникване на служебното правоотношение Куртев е упражнил правото си на пенсия, считано от 19.05.2010 г. (този факт се признава в жалбата, а се установява и от писмо изх. 04-08-2/ 30.05.2012 г. на управителя на Националния осигурителен институт). Съобразявайки се с тези факти и с предложението на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията рег. 5462/ 12.05.2014 г. министърът на правосъдието приема, че служебното правоотношение е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия, поради което издава заповед ЧР - 05-213/ 13.05.2014 г., предмет на оспорвана, с която прекратява служебното правоотношение с жалбоподателя Куртев на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР отм. .

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл....