Производството е по реда на чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба с вх. 13560 от 23.07.2013 г. от С. А. А., директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. за тълкуване на решение 9108 от 20.06.2013 г. по адм. дело 8467 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С него е оставено в сила решение 1254 от 11.05.2012 г. по адм. дело 2362 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна.
Ответната страна по молбата - "Финанс инженеринг" АД не ангажира становище по нея.
Върховният административен съд, първо отделение намира, че е сезиран с допустима молба, но същата е неоснователна.
С решението, чието тълкуване се иска, е оставено в сила решението на административния съд - Варна. Последното е постановено по повод оспорване на ревизионен акт 03251000238 от 14.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърдено с решение 183 от 3.05.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. В. относно определено задължение по ЗДДС за данъчен период м. 05.2009 г. в размер на 117 000.00 лв., главница и лихва за забава в размер на 11 916.34 лв.
Преценката на първоинстанционния административен съд е за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, а тази на касационната инстанция е за неговата правилност, поради отсъствие на касационните отменителни основания по чл. 209 от АПК.
Постановеният диспозитив на съдебното решение по настоящето дело е ясен и еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на съдебното решение (т. 18 от ТР 1/2001 г. по т. гр. д.1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Този извод може да бъде направен и от разпоредбата на чл. 172а от АПК. В ал. 1 на цитираната разпоредба са посочени реквизитите на съдебното решение, а в ал. 2 от нея, че към решението се излагат мотиви и тяхното съдържание. Поради това твърдяната от молителя тяхна липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се оттъждествява с диспозитива му.
Отделно от това следва да се посочи, че в случая с молбата се поставят въпроси, след направени от касационния състав и отграничени от молителя четири спорни момента, и направени извода, че изпълнението на решението се затруднява от обстоятелството, че процесният проект ТЕЦ "Хасково" АД не е надежно оценен и не му е определен срок на ползване или полезен живот, амортизационна норма и очаквана икономическа изгода. Същите според молите обосновават неправилност на касационното съдебно решение.
Иска се тълкуване на понятието "префактуриране" и кога посочения проект ще бъде финансово приключен.
В мотивите на съдебното решение на ВАС изрично е посочен кой е основният спорен момент, а именно дали изпълнението по договора от 11.03.2009 г. за консултански услуги между [Фирма 1] като изпълнител и ревизираното дружество, като възложител, следва да се третира като безвъзмедна доставка по отношение на ТЕЦ "Хасково" ЕАД и ТЕЦ "Хасково 2" ЕАД или е доставка по отношение на другата страна - ревизираното дружество "Хинанс инженеринг". В мотивите си тричленният състав изрично е посочил, че споделя преценката на първоинстанционния съд относно характера на доставката като безвъзмездна по отношение на третите лица и съображенията му. По делото е била изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета като неоспорена, като административният съд изрично е посочил, че се е позовал на заключението по нея. Могло е да бъде поставена задача на експерта. Оспорването на заключение като процесуално действие не означава изразяване на несъгласие с него, а разширяването на предмета и състава на съдебната експертиза и поставяне на допълнителни задачи. Освен това несъбирането на достатъчно доказателства по повод основния спор, във връзка с изпълнение на постановен съдебен акт не означава, че след като същият е влязъл в сила, следва да бъде тълкуван по посочения начин чрез тълкуване на правни или счетоводни понятия. Изпълнението на съдебен акт е проблем извън производството по чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, още повече, че поставените въпроси са извън предмета на касационния контрол, чиито параметри са очертани в чл. 218 от АПК. По естеството си въпросите изразяват несъгласие с формираната от съда воля и целят промяната й, което е недопустимо в настоящото производство по реда на чл. 251 от ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
О. Б. У. молбата с вх. 13560 от 23.07.2013 г. от С. А. А., директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. за тълкуване на решение 9108 от 20.06.2013 г. по адм. дело 8467 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Б. Ц. З.Ш.