№478

Гр. София, 02.10.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. д. № 1449 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] против Решение № ІІІ-130 от 20.12.2017 г. по в. гр. д. № 1583/2017 г. на Бургаския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 61 от 03.08.2017 г. по гр. д. № 87/2014 г. на Царевския районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма]- [населено място] против [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване правото на собственост на ищеца върху 1 400 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 37023.501.63 по КККР на [населено място], на площ от 2 859 кв. м., с административен адрес: [населено място], ул.”12-та”. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената срещу касатора искова претенция за собственост бъде отхвърлена със законните последици.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС като основание за допускане на касационното обжалване...