Като признавам напълно застъпената в искането по това дело, както и в становищата на заинтересуваните страни позиция за принципния характер и важността на поставения въпрос, както и отсъствието на правен механизъм на общински съвет да предотврати възможността за създаване на противоконституционен закон, засягащ компетентността на общински съвет, пред мен продължава да стои питането: конституционно допустимо ли е решаването на спор за компетентност по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Конституцията, когато спорът е фактически, а не правен?Съгласно чл. 13 от Закона за Конституционния съд /ЗКС/, Съдът сам решава дали отправените към него въпроси са от неговата компетентност, а съгласно чл. 25, ал. 2 от Правилника за организация на дейността на Конституционния съд /ПОДКС/, той може да се произнесе по допустимостта на искането, включваща и въпроса за компетентността, във всяка фаза на конституционния процес. Макар в заседанието по допустимостта да се опитах да развия своето виждане мотивиращо недопустимост, подписах определението по допустимостта съзнавайки, че този въпрос може и според мен трябва да бъде дискутиран и в заседанието по същество.Това мотивира моето особено мнение по допустимостта, заявено във фазата на решаване на делото по същество.1. Искането по дело № 7/2009 г. , направено от правоимащ субект по чл. 150, но само относно правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Конституцията, определя предмета на делото и с това до голяма степен и предмета на решението на Съда. Поначало последният има възможност при преценката на компетентността да определи кое свое правомощия по чл. 149, ал. 1 упражнява в конкретния случай. Но по това дело той няма възможност за такава преценка, поради ограниченото право на сезиране за конкретно сезиралия го субект.2. Според мен правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Конституцията се упражнява при реален правен спор относно компетентност – претенция на два или повече органи, че...