Особено мнение на съдията Емилия Друмева

Не споделям произнесеното решение в частта му, с която се обявява противоконституционност на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд и чл. 125а, ал. 8, изр. 2 от Закона за съдебната власт. Тези разпоредби регулират рядката хипотеза, когато при изтичане мандата на конституционен съдия или на административен ръководител в съдебната власт (председател на окръжен съд, ръководител на апелативна прокуратура и др.) няма избран, респ. назначен по установения ред титуляр на новия мандат, и предвиждат докато това се реализира досегашният титуляр да изпълнява функциите.

1. Както поддържах в подобната хипотеза – предмет на к. д. № 11/2004 г. - там относно мандатите на главния прокурор и на председателите на ВКС и на ВАС, така и в настоящото дело считам, че оспорената законова уредба (чл. 5, ал. 2 от ЗКС и чл. 125а, ал. 8, изр. 2 от ЗСВ) не представлява удължаване на фиксирани от Конституцията мандати, защото не засяга конституционно установения 9 - , респ. 5 - годишен мандат, нито засяга установения ред за заемането/освобождаването на тези длъжности, а регулира изключителната ситуация при изтекъл мандат кой да изпълнява функциите до встъпването в длъжност на титуляра на новия мандат.

2. Конституцията не съдържа уредба на тази хипотеза, като в двата оспорени случая оставя на закона да създаде уредба. И това е нормалното състояние на конституционното право, защото то поначало е рамково и регулира само най-важното от държавния живот, а Конституцията - само онези основни въпроси, най-вече държавната организация и правата на гражданите, които са достатъчно важни, за да бъдат снабдени с особен ранг и особени гаранции. Всички други въпроси се оставят за уреждане от закона – със или без изрична делегация. Така че Конституцията по принцип е заложила на едно доизграждане на нормативната система чрез законодателството.

В конкретния спор законодателят е предпочел едно от възможните решения на въпросната...