ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 195

София, 07.04.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2304 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд в частта относно уважената до размер на 80000 лв. част от предявения от Р. Р. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът оспорва жалбата.

Привлечените на страната на ответника трети лица – помагачи Р. Р. и А. Р. не изразяват становище.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по подадена от ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е приел, че съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания и съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК предметът на въззивното производство е ограничен до съдържанието и дълбочината на емоционалната връзка между ищцата и починалия при процесното пътно-транспортно произшествие неин дядо от значение за материалноправната легитимация на ищцата съобразно разясненията по ТР № 1/2016 на ВКС-ОСНГТК.

Приел е за установено въз основа на показанията на свид. З. И., че ищцата от ранна възраст е живяла с пострадалия, като е била отгледана от него и баба си, пострадалият я подкрепял морално и финансово, отнасял се с нея като баща и самата ищца го чувствала за такъв. Приел е също, че ищцата тежко е преживяла смъртта на пострадалия, изпаднала в депресия, станала необщителна, изпадала в панически кризи и др. С тези обстоятелства съдът е обосновал извода си, че връзката между ищцата и починалия е била по-дълбока от обичайната привързаност между дядо и внучка, доближавайки се до и замествайки в голяма степен връзката баща-дъщеря, поради което и съобразно ТР № 1/2016 е приел, че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

По отношение на приетия размер на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД въззивният съд е съобразил обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на пострадалия, нейната внезапност, установената между него и ищцата силна и трайна емоционална връзка и поддържаните близки отношения, отражението на смъртта на пострадалия върху психиката на ищцата, възрастта и на двамата, както и икономическите условия в страната към момента на произшествието.

За обосноваване на допускането на касационно обжалване са формулирани общо осем въпроса, във връзка с които се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния.

Изложените доводи, че съдът необосновано е приел, че размерът на застрахователното обезщетение следва да бъде определен съобразно чл. 52 ЗЗД и е приложил в обратния смисъл разпоредбата на § 96, ал. 1 КЗ, не обосновават наличие на очевидна неправилност, като са в противоречие с изложеното от самия жалбоподател - че въззивният съд от една страна не е приложил нормата на § 96, ал. 1 КЗ (по-нататък, във връзка с третия и петия въпрос), а от друга страна – че очевидно неправилно я е приложил в обратния смисъл.

Първият от въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК: „Дължи ли съдът произнасяне по правния спор само в рамките, очертани от ищеца с изложението и петитума на исковата молба и от доводите и възраженията на ответната страна? Може ли съдът да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства?“, поставен с оглед приетото за установено обстоятелство, че ищцата е изоставена от майка си и е отгледана от баба си и дядо си, каквито твърдения не са направени в исковата молба, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Действително правните изводи на въззивния съд относно легитимацията на ищцата са основани на тези обстоятелства, за които в исковата молба изрични твърдения липсват. Така формулиран обаче, въпросът не отразява процесуалното развитие на конкретното дело, а именно че същите обстоятелства са приети за установени още от първоинстанционния съд, но във въззивната жалба на ответника не се съдържа надлежно оплакване в тази насока, което да въведе това обстоятелство в предмета на въззивното производство съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК. Поради това този въпрос не се явява включен в предмета на спора съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК и съответно не отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По втория въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на целия доказателствен материал по делото и да формира свои собствени фактически изводи по основателността на исковите претенции? Следва ли въззивна инстанция да обсъди и прецени доводите на страните?“ отсъства специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По този въпрос е формирана последователна практика на ВКС (напр. гр. д. № 4178/2020 г., III г. о., и цитираната там практика, както и множество други решения), съгласно която въззивната инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал, както и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, но със същественото уточнение – при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК.

В разглеждания случай твърдяното противоречие се обосновава с липсата на самостоятелни мотиви относно наличието на виновно причинено от застрахования при ответника водач пътно-транспортно произшествие. Оплаквания за неправилност на фактическите изводи на първоинстанционния съд по този въпрос обаче във въззивната жалба на ответника не се съдържат, напротив, в нея изрично е подчертано, че „Събраните по делото доказателства установяват, че смъртта ... е настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, причинено от виновно и противоправно поведение на водача ...“, като оплакванията са сведени до спорния въпрос относно съществуването на особено близка връзка между починалия и ищцата от значение за материалноправната легитимация на последната. При така ограничения предмет на въззивното производство въззивната инстанция не е разполагала съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК с правомощието да ревизира фактическите изводи на първоинстанционния съд относно причината за произшествието и виновността на застрахования водач, поради което отклонение от горепосочената практика не е налице.

Третият въпрос – относно задължението на въззивния съд служебно да приложи императивна материалноправна норма – не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Значението на въпроса се обосновава с неприлагането на § 96, ал. 1 ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.). Това обаче не е достатъчно за обосноваване на значимост на въпроса в конкретния случай предвид липсата на конкретна аргументация относно приложимостта на тази разпоредба, и то при съобразяване, че с оглед момента на сключване на застрахователния договор и на настъпване на застрахователното събитие възникналите от него правни последици се уреждат от нормите на отменения КЗ - § 22 от действащия КЗ.

Същите съображения се отнасят и към петия въпрос, поставен отново по приложението на § 96 ЗИДКЗ.

Четвъртият въпрос: „Съдът длъжен ли е в мотивите към въззивното решение да отрази ясно, убедително и безпротиворечиво преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изложение на приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона? При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва ли да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи да бъдат обосновани? За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва ли да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните?“ също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Значението на въпроса се обосновава с твърденията, че не са обсъдени направените в писмените бележки доводи, че първоинстанционният съд е приел за установени факти, които не са твърдени от ищеца, както и че не е направен прецизен анализ и преценка на свидетелските показания и писмените доказателства. В първата част по този въпрос изцяло важат изложените по-горе (относно първия въпрос) съображения, основани на липсата на конкретно оплакване във въззивната жалба. Във втората част – относно прецизния анализ - въпросът не отговаря на изискването за правен, а в действителност се свежда до оплакване за неправилност на фактическите изводи на въззивния съд, чиято проверка обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

Не е обоснована общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 и относно шестия въпрос “Относно правилното приложение на чл. 52 от ЗЗД, за задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус?“. Извън формулирането на въпроса и общото твърдение за разрешаването му в противоречие с указанията по ППВС № 4/68, не са изложени аргументи за значимостта на този въпрос с посочване кои точно обстоятелства и критерии въззивният съд не е съобразил, респ. е съобразил неправилно.

По отношение на осмия въпрос – относно приложението във времето на тълкувателно решение на ВКС, с което се отменя предходен тълкувателен акт и се изоставя установената с последния практика – не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по този въпрос въззивното решение е съобразено с формирана практика на ВКС (изразена напр. по т. д. № 61273/2016 г., IV г. о., гр. д. № 5140/2015 г., IV г. о., т. д. № 3788/2014 г., I т. о., гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., т. д. № 1248/2013 г., I т. о., и др.).

По същия въпрос не е налице и евентуално поддържаното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосновано с общото твърдение, че въпросът е от значение за развитието на правото и точното приложение на закона при липсата на установена практика.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. Независимо от това следва да се отбележи, че практика на ВКС е налице съгласно посоченото по-горе.

Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато във връзка със седмия въпрос, уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК в смисъл „Относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия като основание за възникване на право на обезщетение за неимуществени вреди в полза на лице извън кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69.“. Въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е поставен в основата на решаващия извод за основателност на иска, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на правните изводи на въззивния съд със задължителната практика по ТР № 1/2016 на ВКС-ОСНГТК.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Допуска касационно обжалване на решение № 251/20.08.2020 г. по т. д. № 277/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Указва на жалбоподателя ЗК „Лев инс“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1600 лв. с посочен в него номер на делото. При неизпълнение производството ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: