О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 147

София, 06.04.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 339/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Дионисомарбле“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 3232 от 08.12.2021 г. по в. ч.гр. д. № 3720/2021 г. на Апелативен съд София.

Ответната страна - „Г и Г кариери“ ЕООД, [населено място] - депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е отменил определение № 264631 от 27.09.2021 г. по т. д. 569/2021 г. на Софийски градски съд и вместо него е изменил определение № 264289 от 25.08.2021 г. по т. д. № 569/2021 г. на СГС, като е осъдил „Дионисомарбле“ ЕООД да заплати на ,,Г и Г кариери“ ЕООД още 1042 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат, въззивният състав е приел за правилно определението на първостепенния съд, с което е отчетено, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника е основателно, както и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, направено от ищеца, настоящ частен касатор. Съдът, обаче, е счел, че глобално уговорения в договора размер за възнаграждение е за двата предявени в обективно съединение иска, като при липса на конкретика, възнаграждението за всеки от тях е еднакво. Така спрямо уговореното, е изчислил редуцирането на дължимото възнаграждение по Наредба № 2/2004 г. като го е определил за всеки иск поотделно на 1280 лв. без ДДС /2560 лв. без ДДС общо/, а към тази сума е включен и ДДС.

Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Частният касатор е формулирал следните въпроси: „1. Въз основа на какви критерии следва да се извършва преценка за дължимостта на адвокатското възнаграждение в хипотезата на нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата Наредба, при условие че страната в процеса е представила договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство с уговорено едно общо адвокатско възнаграждение по дело с определен минимален интерес?“; „2. Може ли съдът да тълкува волята на страните по договор за правна защита, съдействие и процесуално представителство, като приеме, че адвокатското възнаграждение се дължи за всеки отделен иск, независимо че такова не е изрично уговорено между страните?“. Твърди се, че въпросите попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочва още, че съдът не се е съобразил с разясненията, дадени в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с казуалната практика на ВКС, обективирана в определение № 460/28.07.2014 г. по гр. д. № 3559/2014 г. на ВКС, I г. о. В изложението, частният касатор излага още и несъгласие с изводите на въззивния съд в обжалваното определение, твърдейки, че съдът бил подменил волята на страните по договора за правна защита, съдействие и процесуално представителство на противната страна, в който изрично било уговорено, че възнаграждението се дължи общо за двата иска.

Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така възприетата с тълкувателна практика дефинитивност на общото селективно основание, следва да се приеме, че поставените въпроси не отговарят на критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод се налага поради това, че съдържателно те имат фактически характер като отразяват оплакванията на страната за неправилност на акта. Така, първият въпрос е общ и третира обстоятелства, по които въззивният съд не се е произнасял в този контекст, тъй като същият е извършвал преценката си с оглед поисканата редукция на адвокатското възнаграждение, при обосноваване на предявени обективно съединени искове и дължимостта на хонорар по всеки едни от тях, той като всеки от тях има самостоятелност и по всеки съдът дължи произнасяне. Вторият поставен въпрос е хипотетичен и отразява оплакването на страната за неправилност на акта.

Страната не е развила доводи и по допълнителния критерий. Не се обосновава наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / фактически изведено от изложението/. Определение № 460/28.07.2014 г. по гр. д. № 3559/2014 г. на ВКС, I г. о., е изцяло неотносимо към процесния случай, тъй като в същото са разгледани предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно и до какъв размер същото може да бъде намалено в светлината на разясненията на т. 3 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в каквато посока частният касатор не е формулирал въпроси.

Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, частният касатор е обосновал с лаконични оплаквания за неправилност на изводите на състава, поради отчитане прекомерността на възнаграждението спрямо всеки едни от предявените искове. За да е налице това основание, страната следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В тази връзка, както бе отбелязано не са изложени никакви конкретни доводи извън оплакванията за неправилност на въззивното определение, които не са относими към тази фаза на производството, съставляват основания за касационно обжалване, които се различават от основанията за достъп до касация по чл. 280 ГПК.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3232 от 08.12.2021 г. по в. ч.гр. д. № 3720/2021 г. на Апелативен съд София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: