О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 145София, 05.04.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4717 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 900860 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 627/2020 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 307 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 201/2019 г. на РС-Петрич в обжалваната част, с която са били уважени предявените от Р. М. Ч., И. П. Ч. и А. П. Ч. искове: установителен иск срещу ответника „Бетонстрой“ ЕООД и осъдителен иск по чл. 108 ЗС срещу ответниците М. В. Ц. и В. Д. Ц. /заместени от наследниците си В. М. Ц. и И. М. Ц./, за собственост на нива, представляваща ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място], местност „Б.“, площ от 2770 кв. м. и иск по чл. 59 ЗЗД срещу ответниците М. В. Ц. и В. Д. Ц. за заплащане на всяка една от ищците на сумата от по 940 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота за периода 21.02.2014 г. – 18.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019 г.
Въззивният съд е приел, че правата на ищците върху спорния имот произтичат от земеделска реституция, извършена с решение от 28.01.2000 г. на ПК П. и наследствено правоприемство от М. С. Ч., починал на 14.02.2003 г. Ответникът „Бетонстрой“ ЕООД е противопоставил права по нотариален акт за обстоятелствена проверка № 6/15.01.2014 г., а другите двама ответници М. В. Ц. и В. Д. Ц. – възражение, че са придобили собствеността от първия ответник с нотариален акт за покупко-продажба № ....../21.02.2014 г., евентуално – по силата на чл. 79, ал. 2 ЗС с изтичане на 5 г. придобивна давност.
Прието е във връзка с оплакванията във въззивната жалба, че решението за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е валидно и е породило правно действие. Съдът се е позовал на практика на ВКС, според която в ЗСПЗЗ няма изискване протоколът, удостоверяващ решението за възстановяване на собствеността, както и самото решение, да са подписани от всички членове на поземлената комисия, а са достатъчни само подписите на председател и секретар, които в случая са налице. Освен това съдът се е позовал на отбелязвания в самото решение, че то се издава ведно със заверена скица и че е влязло в сила. Прието е за неоснователно възражението, че по делото не е представена скицата към решението. Съдът е посочил, че скицата е представена още с исковата молба и от нея е видно, че имотът е нанесен в КК като самостоятелен имот с идентификатор, т. е. съществува в правния мир като индивидуализиран с границите си самостоятелен обект на правото на собственост. Направено е обобщение, че административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила законосъобразно.
Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответниците за собственически права върху имотите. Свидетелите по делото не са установили ответникът „Бетонстрой“ ЕООД да е осъществявал владение върху спорния имот и той не е могъл да бъде придобит по давност към датата на снабдяване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 15.01.2014 г. Другите двама ответници М. В. Ц. и В. Д. Ц. са придобили права от несобственици и също не могат да се легитимират с нотариалния акт за покупко-продажба № .......от 21.02.2014 г. Дори да се приеме, че те са добросъвестни владелци, те не са могли да придобият собствеността с кратката 5-годишна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, тъй като давността не е изтекла към момента на предявяване на исковата молба на 18.02.2019 г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „Бетонстрой“ ЕООД, В. М. Ц. и И. М. Ц., като наследници на първоначалния ответник М. В. Ц.. Другата ответница В. Д. Ц. също е починала на 26.11.2020 г., като е оставила за наследници В. М. Ц. и И. М. Ц..
Жалбоподателите поддържат, че решението на ПК-П., от което черпят права ищците, не поражда реституционен ефект, тъй като не е подписано от двама от членовете на Поземлената комисия. Освен това по делото нямало данни дали „оригиналният състав“ на поземлената комисия е бил сформиран съгласно изискванията на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Считат, че поради липсата на скица към решението на Поземлената комисия процедурата по възстановяване на собственост не е завършена. Само решение по чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 4 и чл. 18ж, ал. 1, изр. последно, придружено от фактически издадена скица, удостоверява правото на собственост. „Бетонстрой“ ЕООД се позовава на установена фактическа власт с характеристиките на владение върху спорния имот от 1997 г., както и на извършени действия по почистване, облагородяване и ограждане на имота и застрояването му със стопански сгради. Счита, че владението е установено със свидетелски показания и че срокът на придобивната давност е изтекъл към 2014 г., когато дружеството се снабдило с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Обсъдено е и владението на последващите приобретатели, които могли да присъединят владението си към това на своя праводател.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса кога настъпва конститутивният ефект на решението на ПК/ОСЗГ, респ. кога настъпва моментът, в който следва да се счита приключила процедурата по възстановяване на земеделски земи с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и какво е значението на скицата за реституционната процедура, която следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 595 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2009 г., I г. о., решение № 143 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4361/2008 г., IV г. о., решение № 248 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2009 г., II г. о., решение № 501 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 933/2009 г. на ВКС, II-ро г. о. и решение № 10 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2018 г., I г. о.
Ответниците Р. М. Ч., И. П. Ч. и А. П. Ч. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска
Не е налице обаче поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В посочената от жалбоподателя практика на ВКС се приема, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 3 и 4 от ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с ДВ бр. 45 от 1995 г., и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на ПК, придружено със заверената от ПК скица на земеделския имот, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, удостоверява правото на собственост и има сила на констативен нотариален акт за собственост върху този имот. Приема се, че решенията на ПК, които са постановени след влизане в сила на това изменение на закона /ДВ бр. 45 от 1995 г./, удостоверяват правото на собственост върху земеделската земя едва след издаването на скица към тях, тоест едва с издаването на скица приключва административната процедура по възстановяването на собствеността, като единствено в хипотезата на възстановяване на собствеността по възстановяването на собствеността приключва с издаване на решението на ПК, тъй като в този случай индивидуализацията на земеделския имот вече е направена с издаването на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл е изрично решение № 595 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2009 г., I г. о. Същото се поддържа и в другите изброени решения на ВКС.
Обжалваното решение не противоречи на тази практика на ВКС и съответно не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В представеното по делото решение от 28.01.2000 г. на ПК П., от което черпят права ищците, изрично е вписано, че „заверената скица на имот ..........представлява неразделна част от това решение“. Това вписване има характер на официален удостоверителен документ, че решението е било придружено със заверена скица, т. е. че е спазено изискването на чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, който намира приложение в случая, тъй като възстановяването на собствеността не е в стари реални граници, а с план за земеразделяне. Тези данни по делото са достатъчни, за да се приеме, че процедурата по възстановяване на собствеността на процесния имот е приключила с издаването на решение и скица, независимо от това, че по делото въпросната скица не е представена. Представена е обаче скица от кадастралната карта, в която като собственик на имота е вписан наследодателят на ищците М. Ч., на чието име е възстановена собствеността на спорния имот, като е вписано и самото решение от 28.01.2000 г. на ПК П.. Тези данни сочат на идентичност между скицата по кадастралната карта и скицата към решението за възстановяване на собствеността.
Отделно от изложеното жалбоподателите нямат правен интерес да поддържат, че процедурата по възстановяване на собствеността не е завършена заради липсата на скица. Правата, които жалбоподателите противопоставят, са по чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна давност, която заради разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ не би могла да започне да тече, ако собствеността не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ.
При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.11.2021 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 900860 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 627/2020 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Бетонстрой“ ЕООД, ЕИК 101047146, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]; В. М. Ц. и И. М. Ц., двамата от [населено място], област Б., [община], да заплатят на Р. М. Ч., И. П. Ч. и А. П. Ч., трите от [населено място], [улица], вх.А, ет. 2, ап. 6, сумата от 600 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: