3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 255

гр. София, 05.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3745 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Х. А. Х. срещу решение № 261593 от 03.12.2020г. по гр. дело № 12501/201г. на Софийски градски съд, ГК, IV - „Б“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 172136 от 22.07.2019г. по гр. дело № 7399/2019г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Комисията за регулиране на съобщенията обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. за установяване на дискриминация по признаците етнически произход, религия и лично положение, проявена от ответника през периода: 17.05.2013г. - 01.01.2015г., изразяваща се във връщане на писма от Областна пощенска станция - [населено място] до ищеца от негови близки, както и за осъждане на ответника да се въздържа от релевираното дискриминационно поведение занапред.

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Моли то да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от районния съд или да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба жалбоподателят навежда вероятна недопустимост на атакуваното решение като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл....