10О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 126

София, 05.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 63 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. Н. Б. срещу определение № 1170 от 08. 11. 2021г. по ч. гр. дело № 832/2021г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 164 от 20. 08. 2021г. по гр. дело № 1083/2021г. на Петрички районен съд, с което е прекратено производството по подадената от касаторката срещу Р. Д. Б. молба за разрешаване на роденото през 2017г. дете на страните - Р. Р. Б. да напуска пределите на Република България /РБ/, многократно, без съгласието на баща си, за срок от 5 години от влизане в сила на съдебния акт, и за издаване на паспорт на детето.

Жалбоподателката поддържа, че атакуваното определение е неправилно като постановено в нарушение на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, тъй като въззивният съд не е съобразил установеното релевантно обстоятелство, че малолетното дете Р. е пребивавало повече от 1 година на територията на РБ, [населено място] /от месец юли 2020г./, поради което е придобило обичайно местопребиваване в страната ни. Твърди, че то вече е интегрирано в местната семейна /роднините на майката в РБ – баба и леля/ и социална среда, при което РБ е страната на обичайното му местопребиваване, т. е. международно компетентен по смисъла на горепосочената конвенция по молбата за заместващо съгласие за пътуване...