О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 193

София, 04.04.2022

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2090/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. П. В., срещу решение №17/28.05.2021 г. по гр. д. №156/2021 г. на Апелативен съд Бургас, с което след отмяна на решение №32/18.12.2020г. по гр. д.№325/20г. по описа на Ямболски окръжен съд в частта, с която ЗД“Бул инс“АД е осъдено да заплати на Ж. Д. Д. сумата 40 000 лв. със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. М. П. – негова баба, настъпила вследствие на ПТП, възникнало на 11.06.2016г., искът му е отхвърлен като неоснователен.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради неговата необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства във връзка с указанията в ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г. на ОДНГТК на ВКС, което е обусловило изводи, несъответстващи на установената фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението на БАС и уважаване на предявения срещу дружеството-застраховател иск с присъждане на разноски за всички инстанции.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи като основания за допускане на касационна проверка на правилността на решението в обжалваната му част предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Първата от тях счита за осъществена с въпросите: 1. Кои са тези критерии за изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, конкретно между баба и внук, които да обуславят правото на обезщетяване по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК? /противоречие с решение №26/04.06.2019г. по т. д.№1505/2016г. на второ т. о. на ВКС/; 2.За да се приложат критериите за изключителност между баба и внук задължително условие ли е родителско отчуждение в отношенията между детето и неговите родители? /противоречие с решение №26/04.06.2019г. по т. д.№1505/2016г. на второ т. о. на ВКС/; 3.Включва ли се в критериите за изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, конкретно между баба и внук т. нар. заместваща родителска грижа, която да обуславя правото на обезщетяване по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС? /противоречие с решение №92/17.11.2020г. по т. д.№1275/19г. на второ т. о. на ВКС/. По отношение на този и по въпросите 4.На база какви обективни критерии следва съдът да разграничава нормално присъщи и надхвърлящи тази нормалност отношения между баба и внуче? и 5.Поставянето на допълнителни при това неограничени и разнородни критерии за прилагането на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС при преценка на критерия на изключителност противоречи ли на изискването за правна сигурност? касаторът поддържа, че отговорът им би бил от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.

Ответникът ЗД“Бул инс“АД, чрез адв.М. Г., оспорва наличието на законоустановените предпоставки за допускане и осъществяване проверка на правилността на обжалвания въззивен акт, излагайки съображения за липса на противоречие на разрешения от апелативния съд въпрос за връзката между пострадалия от ПТП и ищците с тълкувателната практика на ВКС. По същество навежда доводи за правилност на въззивното решение. Прави искане за оставяне в сила на същото с присъждане разноски.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалвания въззивен съдебен акт съставът на Бургаски апелативен съд е приел за установено, че ищецът е внук на К. М. П., починала при ПТП на 16.07.2016г., виновен за което с влязла в сила присъда е признат водачът на лекия автомобил, причинил ПТП, който е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество. Приел е, че от събраните по делото доказателства - свидетелски показания е установено, че между ищеца и неговата баба са съществували близки отношения ;живели са в общо домакинство, разбирали са се, отнасяли са се с уважение и обич един към друг, а при настъпването на смъртта й ищецът изживял шок, тъгува за баба си и тя много му липсва, но тези обстоятелства не сочат на изключителност в отношенията им, нито на интензивност на претърпените болки и страдания над обичайните за случая. В тази връзка съдът е отказал да кредитира част от свидетелските показания, аргументирайки се с това, че те не почиват на постоянни, преки и лични впечатления на свидетелите, а пресъздават казано от други лица.Посочил е, че полаганата от бабата грижа за ищеца е била за подпомагане на родителите му при отглеждането и възпитанието му, а не заместваща родителска грижа и че липсват данни който и да е от двамата да е имал необходимост от издръжка и гледане от страна на другия. Приел е за очаквана и нормална загрижеността на ищеца към своята роднина не само докато са живели заедно, но и в периода, в който баба му е била настанена в болница след инцидента, както и че не е необичайно той да понесе смъртта й тежко, мъчително и болезнено, но при липса на данни /вкл. медицински документи/,че емоционалното му равновесие е било трайно нарушено. В заключение съдът е намерил, че липсват предпоставки за извод, че ищецът е от кръга на правоимащите, съгласно ТР №1/21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК , съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда.

Настоящият състав намира, че поставеният от касатора пети въпрос не отговаря на посоченото изискване за обуславящ, тъй като не е намерил в обжалваното решение разрешение по начин, който да е мотивирал крайния му извод. Отделно от това по отношение на него не е осъществено и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Приложението на посочената предпоставка не се изчерпва с бланкетното позоваване на законовия текст, а следва да е обоснована необходимост от отстраняване на противоречива съдебна практика или промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика по конкретна правна норма /за точното прилагане на закона/ или нужда чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенство на закона - непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап /за развитието на правото/. Подобни доводи касаторът не е навел.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по останалите въпроси, които настоящият състав, с оглед правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обобщава във въпрос относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Доколкото той е обусловил решаващите изводи на въззивния съд решението следва да се допусне с оглед преценката за съответствието на даденото от него разрешение със съдебната практика на ВКС , включително задължителната такава - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение, с което да допусне касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17/28.05.2021 г. по гр. д. №156/2021 г. на Апелативен съд Бургас.

Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване на делото в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2