ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Георги Ангелов по конституционно дело № 11 от 2017 г.

Разпоредбите на § 15, ал. 1 – 5 ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.; по-нататък ЗИДЗСПЗЗ) според мен са несъответстващи на чл. 19, ал. 1 и 3 от Конституцията.

В т. 2 от особеното си мнение към решението по к. д. № 9 от 2015 г. съм изложил съображенията си за това, кога държавната регулация на икономически отношения е конституционно допустима и какъв, по начало, е конституционно установеният ù метод. Тези съображения mutatis mutandis са приложими и в настоящия случай.

1. В него държавата и общините действат като икономически субекти така, както и ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г. За всички тях на общо основание важи чл. 19, ал. 1 от Конституцията, според който икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Принципът на икономическата свобода е част от предхождащата учредителната власт свобода на човека, прогласена и в чл. 6, ал. 1, предл. 1 от Конституцията. Тя може да бъде ограничавана само и доколкото Основният закон допуска това.

2. а) Оспорените разпоредби на § 15, ал. 1 – 5 ЗИДЗСПЗЗ целят провеждането на държавната политика спрямо т. нар. пасищна натовареност. Вън от съмнение, като политика тя е в дискрецията на законодателната власт. Тя обаче не е достатъчна конституционна ценност независимо от установената в чл. 21 от Конституцията особена закрила на земята, за да бъде разпростряна и спрямо висящите правоотношения. Въведеното незабавно действие на уредбата противостои пряко на икономическата свобода на стопанските контрагенти, която отнема, задължавайки ги да приведат действащите си договори в съответствие с новите изисквания. Намесата не може да се оправдае от съществуването или от броя на пасищните животни в заварените случаи. Казано иначе, няма такава причинна връзка между пасищната...