Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Образувано е по касационна жалба на
Л. Б. И. АД, със седалище в гр. С., подадена чрез изпълнителен директор Л. Г., против решение 6347 от 01.06.2015г., постановено от Върховния административен съд - Осмо отделение, по адм. д. 5674/2014г. С жалбата, с писмена молба и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди неправилност на оспорения съдебен акт. Касаторът оспорва изводите на съда и излага подробни доводи, че решението е необосновано, неправилно и постановено при непълнота на доказателствата. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - подуправителят на Българска народна банка /БНБ/, ръководещ управление Банков надзор, оспорва касационната жалба с писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Димитрова, която пледира за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и потвърждаване обжалваното съдебно решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото
съдът е изложил подробни мотиви, отговорил е на всички възражения в жалбата и обосновано е приел, че в конкретния случай не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според участващия по делото прокурор от представените и приети по делото доказателства е установено, че в случая се касае до неизпълнение на изискването на специалния закон към датата на издаване на процеснита заповеди управляващите и представляващите дружеството лица да притежават необходимите квалификация, професионален опит и репутация, както и е налице и неизпълнение от жалбоподателя на задължението по чл. 10 от Наредба 22 на БНБ да подава в електронен вид отчети за текущото състояние на всички активни кредити на своите клиенти.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба на Л. Б. И. АД
за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 6347 от 01.06.2015г. са отхвърлени жалбите на
жалбите на Л. Б. И. АД, представлявано от Л. П. Г., срещу заповед БНБ 41814 от 26.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление Банков надзор и заповед 43015 от 28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ.
За да достигне до този резултат съставът на Осмо отделение на Върховния административен съд е приел, че
двете атакувани заповеди са издадени от компетентния за това административен орган, в изискуемата форма, мотивирани са и при постановяването им са спазени изискванията на административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни норми, съдържащи се в ЗКИ, Наредба 22 от 16.07.2009г. за Централния кредитен регистър и Наредба 26 от 23.04.2009г. за финансовите институции. Първоинстанционинят съд се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, от което е извел заключение за законосъобразност на оспорените заповеди.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК насотящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Оспореното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставлаващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е констатирал, че е сезиран с две жалби, порадени против з
аповед БНБ 41814 от 26.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, с която на основание чл. 3а, ал. 5 от ЗКИ, чл. 9, ал. 3, т. 2 и т. 5 от Наредба 26 и чл. 151, ал. 1 - 3 от ЗКИ, Л. Б. И. АД е заличено от регистъра по чл. 3 ал. 2 от ЗКИ и против заповед 43015 от 28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, с която на основание чл. 8 т. 2 и чл. 9 от Наредба 22 на БНБ дружеството е изключено от информационната система на Централния кредитен регистър. Първостепенният съд правилно е преценил за неоснователно възражението за нищожност на заповед БНБ 41814 от 26.03.2014 г., защото по силата на чл. 151 ал. 1 от ЗКИ индивидуалните административни актове по чл. 3а, ал. 5 /сега ал. 6/ се издават от подуправителя на БНБ, като оспорената заповед е издадена от Ц. Г., който с решение на Народното събрание от 12.06.2013 г. е избран за подуправител на БНБ, ръководител на управление Банков надзор", за мандат от 6 години, започващ на 16.06.2013 г. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд за изпълнение на изискванията, визирани в чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като в случая между жалбоподателя и ответния орган е осъществена кореспонденция още от 13.06.2013г. до издаване на двете процесни заповеди, като издателят на административните актове изрично е уведомил жалбоподателя за започналото производство по заличаване с писмо изх. БНБ-30835/14.02.2014г., в което е вписано, че Л. Б. И. АД
разполага със седмодневен за запознаване с документите по преписката и да изрази становище по събраните доказателства. Без правно основание е оплакването на касатора, че посоченото писмо не е получено от упълномощен представител на дружеството. От приложената по делото обратна разписка е видно, че гореописаното писмо е получено от лицето Станимирова на адреса на дружеството, като това доказателство не е оспорено от жалбоподателя при приемането му като доказателство. Както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и в хода на касационното производство не е опроверган този извод на съда и касаторът не е установил, че лицето, което е получило визираното писмо не е служител на дружеството. От съществено значение е обстоятелството, че дружеството - жалбоподател е разполагало с процесуалната възможност да се защити в съдебното производство и да представи на съда всички доказателства, с които разполага и счита, че са от значение за изхода на спора.
Относно развитото в касационната жалба оплакване, че делото е решено при непълнота на доказателствата, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно, защото това не е касационно основание и жалбоподателят не е бил възпрепятстван по никакъв начин при събиране на относимите към спора доказателства. Ако представителят на жалбоподателя е считал, че представената от ответника административна преписка не е окомплектована и не е представена в цялост е следвало да го заяви изрично и да посочи какво доказателство претендира да бъде представено от страна на административния орган.
По отношение твърдението на касатора за неправилно приложение на материалния закон, петчленният съдебен състав счита, че също е неоснователно. В случая е безспорно установено, че дружеството не е изпълнило задълженията си, регламентирани в чл. 6, ал. 3 от Наредба 26 от 23.04.2009г. за финансовите институции, защото не е заявило своевременно кое лице управлява и представлява Л. Б. И. АД
след 28.05.2013г., такова лице не е вписано надлежно в Централния кредитен регистър на БНБ и не са представени необходимите документи и декларации, регламентирани в горепосочета норма и в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 26 от 23.04.2009г. за финансовите институции. Следва да се има предвид, че от 28.05.2013г. дружеството е преустановило изпълнението на задълженията си, които са императивно посочени в чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 22 от 16.07.2009г. за Централния кредитен регистър. Тези правнорелевантни обстоятелства не са опровергани от касационния жалбоподател, поради което настоящият съдебен състав намира за верен и обоснован изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на атакуваната заповед БНБ 41814 от 26.03.2014 г. Във връзка с оспорването на заповед 43015 от 28.03.2014 г. на подуправителя на БНБ, с която Л. Б. И. АД е изключено от информационната система на Централния кредитен регистър, решаващият петчленен състав счита, че в мотивите на обжалваното съдебно решение правилно е констатирано, че издателят на тази заповед е действал при условията на обвързана компетентност. В конкретната хипотеза точно и законосъобразно е приложена нормата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 22 от 16.07.2009г. за Централния кредитен регистър, изискваща изключване на институцията от информационната система на Централния кредитен регистър при заличаване на регистрацията на финансовата институция на основание чл. 9 от Наредба 26 от 23.04.2009г. за финансовите институции.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - колегия РЕШИ: О СТАВА В СИЛА РЕШЕНИЕ
6347 от 01.06.2015г., постановено от Върховния административен съд - Осмо отделение, по адм. д. 5674/2014г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Н. Д./п/ А. К./п/ Г. М./п/ Д. Г.
Д.Г.