Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. З. против решение 7603 от 23.06.2015 г. по адм. д. 11603/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу

заповед РД-10-1553/22.07.2014 г. на министъра на образованието и науката, с която

на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че заповедта съдържа достатъчно фактически основания за да се провери нейната законосъобразност, а излагането на фактически основания е важно поради обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта 22.07.2014 г. е налице заповед за прекратяване на служебното правоотношение на И. П. - РД10 -1511/11.07.2014 г., издадена след възстановяването му на длъжност въз основа на влязло в сила съдебно решение. Неправилно съдът приел, че не е налице нарушение на материалния закон с оглед неспазване поредността при издаване на заповедта за възстановяване на незаконно уволнения служител и заповедта за освобождаване на жалбоподателката. Не е спазен законния двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, в който може да се извърши възстановяване на работа на незаконно уволнен служител. Съдът неправилно приел, че заповед РД10 -1511/11.07.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на И. П., не му е връчена на 11.07.2014 г., поради което не е произвела действие. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че Панайотов е бил уведомен, че при неприемане на предложението по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл ще получи заповед за прекратяване на служебното правоотношение и че е заел длъжността началник РИО Хасково след отмяната...