Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. М. Н. срещу решение 76 от 12.05.2014 г. по адм. д. 56/2014 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед

РД-30-008/27.02.2014 г. на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. К. за прилагане на принудителна административна мярка Спиране от движение за срок от шест месеца на лек автомобил , нейна собственост.

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че лицето издало заповедта притежава материална компетентност да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози и че са налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози за налагане на принудителна административна мярка "спиране от движение на МПС за срок от 6 месеца". Съдът не взел предвид, че заповедта не е мотивирана. Счита, че дори да се приеме, че е извършен обществен превоз на пътници със собствения й автомобил от трето лице, този автомобил не се ползва постоянно от това лице и не е необходимо да се преустановява нарушението и дори да е имало нарушение на нормите на Закона за автомобилните превози се касае за инцидентен случай, а не за системно нарушение. Заявява се, че представеният по делото акт за установяване на административно нарушение е нечетлив, че не е съставен констативен протокол за установяване на нарушението и че съдът неправилно е възприел свидетелските показания. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е приел, че директорът на РДАИ - Кюстендил е упълномощен със заповед РД-01-608/05.12.2013 г. от Изпълнителния директор на ИА Автомобилна...