Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. К. ООД, ЕИК 103164874, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. Дунав 22, вх. В, ап. 24, представлявано от синдика С. С. срещу решение 2649 от 25.10.2013 г., по адм. дело 865/ 2013 г. по описа на Административния съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт (РА) 081202887 от 04.10.2012 г., издаден от органа по приходи при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) гр. В., потвърден с решение 835 от 04.01.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който в тежест на ревизираното лице са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчния период м. 07.2011 г. главница в размер на 141 993.25 лв. и лихва в размер на 16 735.99 лв. и за данъчния период м. 08.2011 г. главница в размер на 226 093.90 лв. и лихва в размер на 26 572.04 лв. Дружеството е осъдено да заплати на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. В., сумата от 8 677.90 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че фактическата обстановка по делото е правилно установена, но съдът неправилно е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Тази разпоредба не е приложима в случаите, в които регистрираното лице е извършило вътреобщностно придобиване, както и в случаите, в които лицето не е приспаднало данъчен кредит....