Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. К. от гр. С. срещу решение 2459 от 11.04.2014 г. по адм. дело 11993/2013 г. по описа на Административен съд София-град, първо отделение, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ София-град, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 22.01.2015 година.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С решение 2459 от 11.04.2014 г. по адм. дело 11993 от 2013 г. решаващият състав на Административен съд София-град, е отхвърлил жалбата на Д. А. К. от гр. С. срещу решение РО856 от 19.11.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ София-град, и потвърденото с него разпореждане 3707026081 от 20.08.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София-град.

Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По първоначалното дело е било установено, че с присъда 341 от 15.10.1957 г. по наказателно дело 247/1957 г. Пловдивският военен съд е признал редник Д. А. К. за виновен в това, че: 1. като военнослужещ в поделение 50030 гр. У., на 21.06.1957 г. умишлено нарушил правилата на караулната служба на пост от особено важно военно значение, поради което и на основание чл. 360, ал. 2 и чл. 35 НК го осъжда на една година лишаване от свобода; 2. по същото време и на същото място извършил действия против военната мощ на страната с цел да намали бойната способност...