Особено мнение на съдията Лазар Груев

Не приемам крайния извод в решението и логиката, чрез която се стига до него, по следните по-важни съображения, изложени накратко:

Ноторно е, че за да се установи противоконституционност на определен законов текст са необходими кумулативно поне две предпоставки, а именно: нормите на закона и Конституцията да имат един и същ предмет на регулиране, и противоречието между тях да е “до степен на отрицание” (Решение № 7 по к. д. № 6 от 2004 г.). Предмет на сравнение по настоящото конституционно дело са разпоредбите на чл. 28, ал. 9, изр. второ от ЗСВ и чл. 129, ал. 2 от Конституцията, а то сочи, че те имат различен предмет.

Конституционната разпоредба визира органа, който назначава и освобождава от длъжност председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор (разбира се и логически свързаните с това въпроси относно реда за назначаване, срока и забраната за повторно избиране). Систематичното подреждане на правните норми в един закон, а още повече в Конституцията, е от съществено значение за тълкуването им (Решение № 18 по к. д. № 19 от 1993 г.). Ето защо разпоредбата не може да се разглежда и тълкува изолирано, а във връзка с първата алинея на същия текст, която повелява, че останалите магистрати се назначават, респ. освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.

Ще е налице противоречие до степен на отрицание с чл. 129, ал. 2 от Конституцията, ако законов текст предвижда друг освен президента (или той, но при различни освен посочените параметри за срок, повторност и т. н.) назначи, респ. освободи от длъжност висшите магистрати.

В конкретния случай обаче законовата разпоредба не се занимава с въпроса, кой, за какъв срок и по какъв ред назначава и освобождава от длъжност председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, а повелява кой да изпълнява длъжността в периода след изтичане на мандата им до встъпване...