Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Г. Н. от гр. С. З. срещу решение № 9877 от 01.10.2008 г. по адм. дело № 6199/2008 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът – министърът на околната среда и водите, моли касационната жалба да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като с оспорената заповед законосъобразно служебното правоотношение на жалбоподателката е преобразувано в трудово.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. Г. Н. за обявяване на нищожност на заповед № 100/05.02.2004 г. на министъра на околната среда и водите, с която служебното й правоотношение е преобразувано в трудово по чл. 19а, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА). Счел е, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон, тъй като длъжността „директор на регионална инспекция по околната среда и водите” не е сред ръководните длъжности по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, защото основен признак на тези длъжности е създаването им със закон или с постановление на Министерския съвет, а броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на регионалните инспекции по околната среда и водите и правомощията на техните директори се определят с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите. Тази подзаконова нормативна уредба на статута и мястото на регионалните инспекции по околната среда и водите в системата на администрацията обосновава извода, че директорите им не са ръководители...