Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по две касационни жалби на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция „ОУИ” – София при ЦУ на НАП и на „Цайтунгсгрупе Т. Ф.зелшафт” със съдебен адрес в гр. С., кв. „Южен парк”, бл. 27, вх.Б, ет. 1, ап. 4 против решението от 24.07.2009 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ з състав, постановено по адм. д. № 2896 по описа за 2003 г. на този съд.

Директорът на Д „ОУИ” – София обжалва съдебното решение в частта, отменяща ДРА № ГДД - 19/30.07.2002 г. на ТДД – гр. С. и потвърдилото го решение № 212/04.02.2003 г. на РДД – гр. С. за определените данъчни задължения по ЗДПч отм. и ЗКПО отм. за ревизирания период, както следва: За 1997 г. за разликата над определения размер на данък общини 2 735, 85 лв., лихва 1036, 70лв., данък печалба 13 884, 14 лв., лихва 5261, 14 лв., фонд Мелиорации 283, 35 лв., лихва 107, 37 лв., а за 1998, 1999 и 2000 г. изцяло. Касаторът счита, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Данъчният орган законосъобразно определил данъчната основа по реда на чл. 109 ДПК отм. , тъй като чуждестранното лице е задължено да води счетоводната си отчетност за дейността в РБ чрез място на стопанска дейност (МСД). Задължението произтича пряко от факта, че лицето е предприятие по см. на параграф 1 ДР на ЗСч. (отм., в действащата за периода редакция). Освен това по делото е спорно доколко е приложим прекия метод за изчисляване на относимите към МСД общи управленски и административни разходи (ОУАР). В този смисъл материалноправната разпоредба...