Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) от Е. Р. Л. от София срещу решение № 778 от 15.08.2008 г. по адм. дело № 2742 от 2008 г. на Административния съд - София-град, ІІ отделение, 23-ти състав.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед № РЛ-078 от 16.04.2008 г. на областния управител на област С., с която е постановен отказ от право на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ като наследница на С. Л.. Съдът обсъдил двете присъди на С. Л. - по нохд № 1 от 1945 г. на Варненския областен народен съд, с която на основание чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея, му е било наложено наказание "смърт", и втората - по нохд № 39 от 1954 г. на Софийския околийски съд, с която е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца". Прието е, че по нея липсва постановена съдебна реабилитация, не е била отменена по реда на надзора и че не е било амнистирано извършеното по нея деяние, поради което не е възникнало и правото на еднократно обезщетение за жалбоподателката съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 9 ЗПГРРЛ.

В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна.

Правилно съдът е обсъдил наличните предпоставки на чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ. Присъдата, наложена на основание чл. 10 от Наредбата-закон за съдене от народен съд…, не е отменена по реда на надзора, деянието не е амнистирано, нито е реабилитирано по съдебен ред. За това деяние С. Л. само е бил помилван с указ на Президиума на НС, като наложеното му с тази присъда "смъртно наказание" е било заменено с наказание "лишаване от свобода 20 години". Помилването обаче не е включено като елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 9 от закона, поради което не възниква и правото на обезщетение за съответното правоимащо лице.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 778 от 15.08.2008 г. по адм. дело № 2742 от 2008 г. на Административния съд - София-град, ІІ отделение, 23-ти състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. В.О.