Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на
И. Д. И. от гр. В., подадена чрез упълномощен адв.. Ф., против решение № 4038 от 19.08.2011г., постановено от Административен съд София - град, ІІ отделение, 32 състав по адм. д. № 5170/2010г. С жалбата, в съдебно заседание чрез адв.. Ф. и адв.. К. и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя решението е неправилно и незаконосъобразно, като се сочат нарушения при издаване на процесния административен акт - проверката на място е извършена от лице без образователен ценз, без уведомление и без предоставен доклад от проверяващото лице. Касационният жалбоподател твърди, че съдът в нарушение на чл. 171, ал. 1, изр. 2 от АПК го е лишил от възможността да обори констатациите на проверяващото лице, игнорирал е част от събраните доказателства и превратно е тълкувал друга част от тях. Касаторът заявява, че административният акт е нищожен, като издаден от изпълнителен директор на ДФЗ - РА лицето К. И., която към момента на подписването му не е притежавала професионален и образователен ценз за заемане на длъжността. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът правилно е приел, че атакуваното уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, е законосъобразно и жалбоподателят е бил уведомен за започната спрямо него проверка, запознат е с резултатите й, но не е направил възражения. Съдът е съпоставил установеното с нормата на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията относно отказа от изплащане на субсидии и налагане на санкции за бъдещ период.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 4038 от 19.08.2011г. е отхвърлена жалбата на И. Д. И. от гр. В. срещу уведометилно писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6500/13513 от 15.06.2010г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" - Разплащателна дирекция. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспореният администартивен акт е издаден от компетентния за това орган, в установената форма, на основание чл. 37 и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. В мотивите на решението е отразено, че жалбоподателят не е представил по време на съдебното производство доказателства, оборващи заключенията на административния орган. Първоинстанвционният съд е констатирал, че оспоращият е бил уведомен за започната спрямо него проверка, запознат е с резултатите й и не е подал възражения в законния 10 -дневен срок.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. При постановяването на атакуваното съдебно решение не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е констатирал, че процесният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", съобразно изискванията на чл. 11, чл. 20а и чл. 43 от ЗПЗП. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореното уведомително писмо е нищожно
. Конкретните твърдения в тази насока са, че изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”- Разплащателна агенция К. И. към датата на издаване на обжалваната заповед не е разполагала с професионален и образователен ценз и не е отговаряла на условията за заемане на длъжността, поради което обжалваната заповед е издадена при липсата на компетентност. Така изложените оплаквания на касатора са извън предмета на конкретния правен спор. В касационното производство се преценява правилността и законосъобразността на обжалваното съдебно решение, а към момента на неговото постановяване - 19.08.2011г. не е установено по надлежен ред дали изпълнителният директор на ДФ” Земеделие”- Разплащателна агенция към момента на издаване на процесния отказ не е отговарял на изискванията за заемане на длъжността. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” по силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Същият в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ЗПЗП се предлага за избор от Управителния съвет на фонда от министъра на земеделието и храните след съгласуване с министър-председателя. Тъй като не е установена незаконосъобразност или нищожност на избора му, това обстоятелство прави неоснователно оплакването на касационния жалбоподател за нищожност на процесния административен акт.
Относно твърденето за противоречия с материалноправни норми, решаващият съдебен състав счита, че е неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗПЗП земеделските производители получават директни плащания по Схемата за единно плащане на площ за земеделски площи, които ползват, като Разплащателната дирекция проверява заявленията за подпомагане. Според чл. 40 от ЗПЗП размерът на единното плащане на площ се определя за хектар използвана земеделска площ, която се поддържа в добро земеделско състояние, като в тази площ се включва обработваемата земя, постоянно затревените площи, трайните насаждения и семейните градини. Нормата на чл. 43 от ЗПЗП урежда правомощието на РА да намалява размера на плащането или да отказва плащане по СЕПП, когато са констатирани заявени площи, които не се стопанисват по горепосочения начин. В конкретния случай съдът точно е устанивил, че от всички заявени от жалбоподателя земеделски земи с обща площ 50.26 ха., част, възлизаща на 35.85 ха. е видимо необработвана, с храстовидна растителност, тоест в недобро земеделско и екологично състояние. Съдът правилно се е съобразил с представените и неопровергани резултати от проведена проверка на място, които са обективирани в Контролен лист, в който проверяващият експерт подробно е отразил измерените като допустими за подпомагане площи, които в настоящата хипотеза са над 50%. При приемане на горепосоченото писмено доказателство в съдебно заседание на 23.11.2010г. то не е оспорено по предвидения за това ред, не е поискано откриване производство по оспорването му и не е оборено с допустими доказателства. Жалбоопдателят се е отказал от изслушване на съдебно-техническа експертиза, а по отношение поисканите от него гласни доказателства съдът правилно е отказал събираните им, тъй като са недопустими при оборване съдържанието на официален документ - приетия като доказателство контролен лист, който е съставен от длъжностно лице в рамките на правомощията му да извърши проверка на място, съобразно приложена по делото заповед № 34506/12.08.2008г. Експертът, който е назначен с визираната заповед съответства на изискванията за извършване на проверката - приложена е диплома за висше образование, специалност зооинженерство, и лицето работи по трудов договор на длъжност "Експерт ПМРСР в отдел "Регионален технически инспекторат" в ДФ"Земеделие". Без правно основание са възраженията на касатора, че не е бил уведомен за провеждане на проверката и не е получил резултатите от нея. Самият жалбоподател заявява, че при провеждане на проверката е присъствал неговия баща в качеството му на пълномощник, което означава, че е бил надлежно уведомен и е представляван при осъществяване на проверката. Твърдението във връзка с обема на представителната власт на баща му не са относими към настоящия правен спор, тъй като касаят правоотношението между баща и син, което не се отразява пряко на законосъобразността на процесния индивидуален административен акт. От приетата и неоспорена обратна разписка, приложена на стр. 161 от адм. д. № 5170/2010г. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е получил на дата 09.09.2008г. удедомително писмо, към което е приложен контролния лист с деайлно описани констатирани несъответствия, с което е указано на адресата, че може да направи забележки или възражение в 10 работни дни. Жалбоподателят не се е ползвал от възможността да възрази срещу описаните несъответствия през 2008г., поради което няколко години по - късно няма как да установи доколко са обработвани процесните земеделски земи към момента на извършване на проверката - август 2008г. Приложените снимки също не се отразяват на правилността на правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото няма данни за кои площи се отнасят те - дали за тези, които са установени като необработвани с площ 35.85 ха. или за останалата площ до 50.26 ха., за която е установено, че е надлежно обработена, но е по - малко от 50 % от общата заявена площ за подпомагане. В случая Административният съд София - град правилно е тълкувал приложимата норма на чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004г. на Комисията, по силата на която при констатирано наддеклариране по СЕПП над 50% не се изплаща субсидия по схемата и се с налага санкция за бъдещ период.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ
№ 4038 от 19.08.2011г., постановено от Административен съд София - град, ІІ отделение, 32 състав по адм. д. № 5170/2010г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. П. Д.Г.