Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. П. С. от гр. М., срещу Решение от 08.10.2010 г., постановено по адм. дело №457/2010 г. по описа на Административен съд Монтана

, с което е отхвърлена жалбата му слещу мълчаливия отказ на Директора на ОД на МВР - Монтана, да отмени принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, наложена със заповед №№З-1077/01.04.2008 г. на Директора на ОД – МВР гр. М., като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният мълчалив отказ бъде отменен и делото като преписка върнато на административния орган.

Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР - Монтана, е изразил писмено становище за прекратяване на производството поради липса на правен интерес, тъй като наложената принудителна административна мярка е снета автоматично от автоматизираната информационна система на МВР на 24.05.2011 г.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение АС - Монтана е отхвърлил жалбата на Т. П. С. против мълчаливия отказ на Директора на ОД на МВР - Монтана, да отмени принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, наложена със заповед №№З-1077/01.04.2008 г. на Директора на ОД – МВР гр. М., като неоснователна. Съдът е приел, че ограничителната мярка е установена в публичен интерес и в този смисъл отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на Директива 2004/38 на Европейския пармачент и на Съвета от 29 април 2004 г. Решението е неправилно.

Съгласно чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД, органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. С ал. 2 на чл. 78а ЗБЛД е предвидено, че ПАМ се прилага или отменя след получаването на акта по ал. 1. Правилно при това положение адресатът на ограничителната мярка е поискал от административния орган да отмени по реда на чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД заповедта по чл. 75, т. 5 отм. от ЗБДС. На следващо място, становището на публичния изпълнител до компетентния орган няма самостоятелно правно действие по отношение възможността за отмяна на мярката за административна принуда, поради което административният орган следва да прецени освен него и останалите релевантни към основателността на искането юридически факти. Към датата на искането за отмяна на цитираната заповед България е член на ЕС, с оглед на което в съответствие с текста на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се съобразят текстовете на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. При сравнение на предвиденото в чл. 75, т. 5 отм. от ЗБДС ограничение с чл. 27, § 2 и 3 от Директивата, включително с оглед практиката на Съда на ЕС, е видно, че наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка не отговаря на изискванията на Директивата за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Редакцията на чл. 75, т. 5 отм. от ЗБДС не кореспондира с допустимите ограничения на чл. 27 § 1 от посочената директива, поради което и в съответствие с принципа на примата на правото на Европейския съюз наложената по отношение на жалбоподателя Т. С. ПАМ следва да бъде отменена. Основание за отмяна за процесния мълчалив отказ се черпи и от решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), с което тази разпоредба е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 75, т. 5 ЗБЛД. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени мълчаливия отказ и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по същество.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение от 08.10.2010 г., постановено по адм. дело №457/2010 г. по описа на Административен съд Монтана И В. Н. П.: ОТМЕНЯ

мълчаливия отказ на Директора на ОД на МВР - Монтана, да отмени заповед №З-1077/01.04.2008 г. на Директора на ОД – МВР гр. М., с която на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД на Т. П. С. от гр. М. е наложена ПАМ „забрана за напускане на Р. Б.” до отпадане на основанието. ИЗПРАЩА

административната преписка на Директора на ОД на МВР - Монтана за ново произнасяне по същество при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. И.Р.