Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д”ОДОП”) - гр. С. при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) срещу Решение № 5501 от 13.08.2013 г. по адм. дело № 11428/2011 г. по описа на Административен съд София - град, Първо отделение, 11 състав (АССГ), в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 22501100084 от 16.05.2011 г. (РА), издаден от орган по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение № 1478 от 29.08.2011 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (Д„ОУИ“), сега Д”ОДОП” – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на начисления данък добавена стойност (ДДС) по вътреобщностни доставки (ВОД) в размер на 118669, 45 лв., ведно със съответните лихви за данъчен период м. 12.2009 г. В останалата част решението не е обжалвано и същото е влязло в сила.

В касационната жалба и допълнението към нея се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора изводът на съда за материална незаконосъобразност на РА, в съответната част, е необоснован, формиран при неправилна преценка на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства. Поддържа се, че от приетите доказателства се установява по категоричен начин, че процесните стоки са превозени до територията на Румъния със собствен транспорт на ревизираното лице, но след това са върнати обратно на територията на България поради неплащане на цената от страна на румънския контрагент. Касаторът твърди, че допълнителен аргумент за липсата на осъществен ВОД е и обстоятелството, че за периода 01.10.-31.12.2009 г. румънското дружество не е декларирало ВОП на обща...