Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Началника на Отдел „Пътна полиция” при СДВР против Решение №4520/05.07.2013г., постановено по адм. дело №3721/2012г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова Заповед за прилагане на ПАМ №99350/01.08.2007г., с която на Б. Б. Ч. от гр. С. е отнето свидетелството за управление на МПС, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДв.П). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.
Депозирана е и частна жалба от Б. Б. Ч. от гр. С. против определение №5745/04.09.2013г., постановено по адм. дело №3721/2012г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски в размер на 600, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Б. Б. Ч., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становеще по нея.
Ответникът по частната жалба - Началника на Отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбите за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед за прилагане на ПАМ №99350/01.08.2007г. Началника на Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с която на Б. Б. Ч. от гр. С. е отнето свидетелството за управление на МПС, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДв.П.
За да постанови този резултат съдът е приел, че не е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДв.П и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ не са налице. Изложени са мотиви, че НП №43280/28.06.2006г. не е надлежно връчено, не е влязло в законна сила и не е породило правните си последици. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни.
Видно от оспорения административен акт, в него са посочени конкретните наказателни постановления, 4 на брой, с които на Б. Ч. са отнети всички 39 контролни точки. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДв.П
, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДв.П
служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба № I-139 от 16.09.2002г
. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат отм. , е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002г отм.
, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Така цитираната нормативна уредба налага извода, че за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002г отм.
нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила.
Съгласно
, наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта -
, вр. с
.
Първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на административния орган, че НП №43280/28.06.2006г. е влязло в сила. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки.
Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им -
.
Липсата на доказателства за изпълнение на изискванията на закона правят факта на връчване на НП №43280/28.06.2006г. недоказан, поради което изводът на съда, че то не е влязло в сила и следователно не е породило правни последици е правилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е надлежно доказан. По делото не е установен фактът на отнемане на 39 контролни точки, което е било в тежест на административния орган.
С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С определение №5745/04.09.2013г., постановено по адм. дело №3721/2012г. по описа на Административен съд София-град, в обжалваната му част, е оставено без уважение искането на Б. Ч. за присъждане на разноски в размер на 600, 00 лева за адвокатско възнаграждение. За да постанове този резултат, съдът е приел, че доказателства за платеното адвокатско възнаграждение са представени след приключване на устните състезания и след постановяване на съдебното решение, а в производството по чл. 248 от ГПК не е предвидена възможност за отстраняване на пропуските на страната да докаже основателността на искането си за присъждане на разноски.
Съгласно
, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. При липса на данни и доказателства за действително заплатени от Чанев суми за адвокатско възнаграждение към момента на приключване на устните състезания, такива не могат да бъдат присъдени.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №4520/05.07.2013г., постановено по адм. дело №3721/2012г. по описа на Административен съд София-град.
ОСТАВЯ В СИЛА
определение №5745/04.09.2013г., постановено по адм. дело №3721/2012г. по описа на Административен съд София-град
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р./п/ С. Я.
И.Р.