О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 135

гр. София, 04.04.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 3499/2021 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Столична община, представлявана от кмета й Й. Ф., чрез старши юрисконсулт К. З., срещу въззивното решение № 403 от 19.04.2021 год. по в. гр. д. № 336/2021 год. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 5 000 лв. до 20 000 лв. е постановено друго, с което е осъдена Столична община да заплати на Е. А. Х., на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД още 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 7.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост на дясна ръка и разкъсно-контузни рани по гръбната повърхност на втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка при падане в необезопасено пречиствателно съоръжение - утаителна шахта, находяща се в гр. София, ул.Поручик Г. Куюмджиев, като първоинстанционното решение в останалата му осъдителна част за сумата 5 000 лв. не е обжалвано.

Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като счита, че въззивният съд не е отчел правилно тежестта на увреждането, обема и естеството на претърпените болки и страдания, поради което определил несправедливо висок размер на присъденото обезщетение, в нарушение на чл. 52 ЗЗД и многобройната съдебна практика по...