О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 185

гр. София, 04.04.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1040 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Б. К. срещу решение №12313 от 12.11.2020 г. по в. т.д.№5264/2019 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №921 от 15.05.2019 г. по т. д.№2568/2017 г. на СГС в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че К. Б. К. дължи на „Уникредит Булбанк“ АД при условията на солидарност с „Кристико“ ЕООД и „Кристелис“ ЕООД: сумата от 350 000 лв., неплатена част от месечни вноски за главница, както и целия предсрочно изискуем остатък от задължението за главница, дължими по договор за кредит от 29.10.2012 г. и анекси към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2016 г. до окончателно изплащане; сумата от 14 893.92 лв., дължима договорна лихва за периода от 25.12.2015 г. до 04.08.2016 г.; сумата от 6234.96 лв., неустойка за забавено плащане на главницата по кредита по чл. 4.2 от договора за периода от 25.12.2015 г. до 10.10.2016 г. и сумата от 3518.66 лв., такса за управление, начислена на 27.10.2015 г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За наличието на материалноправна...