О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1948

София, 03.07.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Е. Д.

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 254 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 707 от 11.11.2022г. по гр. д. № 529/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 09.03.2022г. по т. д. № 804/2021г. на Софийски градски съд и е постановено ново, с което е осъдено ЗАД “Армеец“ АД да заплати на „АГ Булгруп“ ЕООД, ЕИК 175360508, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 49 243, 84лв. застрахователно обезщетение за вреди, причинени при ПТП на 12.03.2020г. на 11бр. тръби, превозвани на т. а. „Ман“ с рег. № ОВ4767 ВР и полуремарке с рег. № ОВ 5582 ЕА, с превозвач на товара „Гип транс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2021г. до нейното окончателно изплащане.

Касационната жалба е подадена от ответника ЗАД “Армеец“ АД. Твърди се, че решението е очевидно неправилно и порочно. Според касатора въззивният съд неправилно е отхвърлил направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл. 378 ТЗ и чл. 73-77 ЗАП, вр. чл. 432, ал. 2 и чл. 378, ал. 7 КЗ. Твърди се и процесуално нарушение, изразяващо се в разширяване на материалната доказателствена сила на протокола за ПТП и възприемането му като доказателство, годно да установи релевантни за делото факти. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулираните от касатора правни въпроси са: 1/ отправянето на претенция към застрахователя на превозвача от страна на увреденото лице по договор за превоз в рамките на приложимия едногодишен давностен срок спира ли течението му; 2/ едногодишният давностен срок за рекламация срещу превозвача продължава ли да тече, при положение, че правоимащото лице /увредено лице/ по договора за превоз не е отправило писмена рекламация към него, а е отправило застрахователна претенция към застрахователя му срещу отговорност; 3/ освобождава ли се при предявен пряк иск застрахователят на превозвача по застраховка „Отговорност на превозвача на товари на шосе“ от отговорност при наведено възражение за давност, в случаите когато правоимащото (увреденото) лице по договора за превоз не е отправило писмена рекламация към превозвача в рамките на едногодишния давностен срок, но е предявило претенция към застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение в този срок; 4/ при формиране на правния извод за неоснователност на правоизключващите възражения за изключен риск „неподходящо натоварване“ и за липса на застрахователно събитие, обусловен и от материалната доказателствена сила на официален документ, чиято истинност /в частта вярност/ е своевременно и надлежно оспорена, следва ли въззивният съд да процедира по чл. 193-194 ГПК, съответно да се произнесе по оспорването, в случаите, в които подобно произнасяне не е осъществено в първоинстанционното производство. Касаторът се позовава на практика на ВКС, която прилага.

Ответникът по касационната жалба „АГ Булгруп“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Предмет на разглеждане са претенции за имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, претендирани от „АГ Булгруп“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД за сумата 49 243, 84лв. Твърди се, че на 12.03.2020 г. в ищецът, в качеството си на товародател и собственик, е натоварил 11 бр. тръби на товарен автомобил “Ман“ с рег.№ ОВ 4767 ВР и полуремарке с рег. № ОВ 5582 ЕА, с превозвач на товара „Гип транс“ ЕООД. По време на транспорта от „П. В. запад“ до с.Тодоричене, Ловешка област транспортното средство е претърпяло ПТП, за което е съставен протокол. Вследствие на това товарът е увреден до степен негодност. За увреждането на товара са уведомени собственика му „АГ Булгруп“ ЕООД и получателя му „Кенпайп индъстрис интернешънъл инк - клон България“ КЧТ, а тръбите са извозени до с.Тодоричане от друг превозвач. Получателят отказал да приеме товара като отбелязал върху товарителницата, че тръбите са с увреждания. Бил подписан констативен протокол, в който получателят предявил допълнително възраженията си. Според ищеца за увреждането на товара е отговорен превозвача „Гип транс“ ЕООД, чиято отговорност е застрахована в ответното дружество съгласно полица от 10.04.2019г. Застрахователят е уведомен за събитието и посочил авариен комисар. Последният извършил оглед на увредения товар и описал на уврежданията му - протокол № 4816/20.03.2020г. Въз основа на тези обстоятелства ищецът насочва иска си пряко към застрахователя.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД е оспорил иска, като е направил възражение за изтекла едногодишна погасителна давност по чл. 378 ТЗ и чл. 76 ЗАП. Оспорил и собствеността на ищеца върху товара. Навежда и възражение за изключен риск.

Въззивният съд е приел за установено, че между ответника като застраховател и „Гип транс“ ЕООД е действал застрахователен договор по застраховка „отговорност на превозвача на товари по шосе“ /подвид на договора за застраховка „гражданска отговорност”/, по който ответникът в качеството на застраховател е поел задължението да носи риска от възникване на отговорност за „Г. Т. ЕООД в качеството му на превозвач за превози, извършвани с влекач с рег.№ ОВ 4767 ВР през периода 11.04.2019 г. - 10.04.2020 г. Предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът отговорност на превозвача за вредите от неизпълнение на негово задължение по договор за автомобилен превоз на товари. В периода на действие на застрахователното правоотношение е сключен договор за автомобилен превоз между застрахования превозвач „Г. Т. ЕООД и „Л. Т. и Ко“ ЕООД по заявка от 11.03.2020г., като „Г. Т. ЕООД в качеството на превозвач е поел задължението да извърши превоз на метални тръби от пристанище Варна до с.Тодоричене. В представената товарителница, удостоверяваща превоза, е посочено, че „Г. Т. ЕООД е приело за превоз товар - тръби, натоварени с влекач с рег. ОВ 4767 ВР, като изпращач на товара е „П. В. ЕАД. Ищецът не фигурира в товарителницата, но според съда информацията в нея е за фактическия изпращач на стоките и получателя, като тя няма конститутивно действие за превозното правоотношение, нито доказва собствеността на стоката. От представените по протокол за ПТП, авариен протокол и от техническите експертизи е установено, че по време на превоза е настъпило ПТП на 12.03.2020г. и стоките, предмет на превозния договор, са повредени до степен негодност да се ползват по предназначение. Следователно, налице е неизпълнение на задължението на застрахования превозвач „Г. Т. ЕООД по сключения договор за превоз, което поражда отговорност на превозвача за обезщетяване на вредите от това неизпълнение. Видно е от представените доказателства, че ищецът в качеството си на увредено лице е заявил писмено претенцията си към ответното дружество - застраховател на гражданската отговорност на делинквента /писмо от 28.10.2020 г./.

По делото е било спорно дали ищецът разполага с материалноправна легитимация да претендира застрахователно обезщетение като увредено лице. Съдът е дал утвърдителен отговор на този въпрос. Превозът е извършен от „Г. Т. ЕООД по възлагане от „Л. Т. и Ко“ ЕООД и в товарителницата като изпращач фигурира “П. В. запад“, а като получател “К. И. Интернешънъл инк-клон България“ КЧТ. Установено е обаче, че превозът е извършен в изпълнение на споразумение № 1/19.12.2019г., допълнено със споразумение от 14.03.2020г., сключени между последното дружество /получател по товарителницата/ като възложител и ищеца “АГ Булгруп“ ЕООД като доставчик, за доставка на стоманени тръби от въглеродна стомана. Според договора доставката е до съответната строителна площадка на Проекта, по който работи възложителя, като собствеността и рискът за всяка част от тръбите, се прехвърля на възложителя с доставката им. Установено е, че възложителят е отказал получаването на увредените от превоза тръби и за тяхното съхранение на площадката е уговорена наемна цена, дължима от доставчика. При тези обстоятелства съдът е приел, че независимо че тръбите са доставени до мястото за разтоварване, то собствеността и риска не са преминали върху получателя. Ищецът е останал собственик на тръбите и като такъв има право да претендира застрахователното обезщетение за увреждането им.

По-нататък съдът е приел за установено, че увреждането на тръбите при пътно-транспортното произшенствие е по вина на водача на влекача с рег. № ОВ 4767 ВР, който се е движил с несъобразена скорост при извършване на ляв завой. Горното е установено от протокола за ПТП, техническите експертизи и наказателно постановление от 25.03.2020 г. Съдът не е кредитирал показанията на водача на влекача Г., сочещи като причина за произшествието намаляване на скоростта на движещ се пред него л. а.“Ауди“ на прав участък от пътя. Тези показания не се подкрепят от другите събрани доказателства, а и той като участник в ПТП е подписал протокола за ПТП, където е констатирано настъпването му при извършване на ляв завой. Въз основа на това съдът е счел, че именно превозвачът носи отговорност за вредите, причинени на товара при процесния превоз. И тъй като неговата отговорност е застрахована при ответника, то са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Възражението за наличие на изключен риск поради неподходящо укрепване на товара съгласно т. 4.22 от Общите условия на договора за застраховка, съдът е намерил за неоснователно. В случая пряката причина за увреждането на товара в процесния случай е настъпването на ПТП, а не неподходящото натоварване на тръбите. По делото не са ангажирани доказателства доколко причинените на товара вреди биха били избегнати в случай на тяхното по-добро укрепване. Установява се при комплексно обсъждане на представения авариен протокол, заключенията на съдебно-техническите експертизи и свидетелските показания, че стоманените тръби, предмет на превоза, са имали външна опаковка - транспортни колани; влекачът е разполагал с дървени трупчета с отвори, в които са поставени тръбите и П-образни профили, които били допълнително укрепени с Х-образни колани. В аварийния протокол № 4816/20.03.2020г. не е отбелязано наличието на подложки и П-образни профили, но това вероятно е пропуск на лицето, попълвало протокола, а и той е изготвен четири дни след ПТП когато товарът е бил вече разтоварен.

Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивният съд е намерил, че обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, като действителна е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а възстановителна е цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. В случая е установено от техническата експертиза, че тръбите са неизползваеми и претърпяната от ищеца вреда възлиза на 49 243, 84 лв., която сума е възприета и в изготвения авариен протокол.

Възражението за изтекла погасителна давност съдът е счел за неоснователно, тъй като ищецът е отправил претенцията си към застрахователя на превозвача в рамките на едногодишния давностен срок. По тези съображения искът е уважен изцяло.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о, счита, че такива липсват.

Първите три въпроса са свързани с неуваженото възражение за погасителна давност и се базират на твърдението, че увреденото лице е предявило претенция направо към застрахователя, без да е отправило писмена рекламация, респ. претенция към превозвача в едногодишния давностен срок, поради което претенцията към превозвача е погасена по давност, което освобождава и застрахователя от отговорност. Въззивният съд не е разисквал конкретно върху тези доводи, тъй като пред него възражението не е било обосновано по този начин. За да отхвърли възражението въззивният съд е приел, че е приложим едногодишният погасителен срок по чл. 378 ТЗ и чл. 76 ЗАП и че този срок е спазен с предявяване претенцията директно към застрахователя преди изтичане на срока. Вредите са настъпили при превоз на 12.03.2020г., а извънсъдебната претенция към застрахователя е предявена на 28.10.2020г. и до разрешаването й давността спира да тече - чл. 378, ал. 9 КЗ; искът е предявен на 15.06.2021г. преди да има отговор от застрахователя. Не е посочено от съда, но следва да се отбележи, че течението на давностния срок е било спряно и по силата на чл. 3, т. 2 от Закона мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. считано от 13 март 2020г. (ден след процесното ПТП) до отмяната на извънредното положение.

Сочената от жалбоподателя практика не е релевантна за поставения въпрос. Решение № 143 от 12.05.2016г. по т. д. № 1234/2014г. на II т. о. е по въпроса за приложимия закон при договор за международен автомобилен превоз на стоки когато мястото на приемане за превоз и мястото на доставяне са в две различни държави. Спорът няма за предмет застрахователно обезщетение. Ето защо липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и евентуалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Застъпената от касатора теза всъщност обезсмисля изрично уредената в закона възможност за предявяване на пряк иск срещу застрахователя. Целта на разпоредбата на чл. 378, ал. 7 КЗ е да обвърже отговорността на застрахователя със същия погасителен срок, с който се погасява и претенцията за вреди от договорно неизпълнение, която е обект на застраховане (в случая при договора за превоз давността е кратка - едногодишна /чл. 378 ТЗ/ и такава е и давността за прекия иск за застрахователно обезщетение). От разпоредбата не следва извод, че при предявена в срок пряка претенция на увредения към застрахователя погасителната давност продължава да тече по време на висящия процес и води до погасяване на вземането за застраховка, защото не е предявена своевременно претенция и против прекия причинител.

Четвъртият правен въпрос е процесуален и касае задължението на въззивния съд да се произнесе по заявено оспорване верността на официален документ, ако това не е сторено от първата инстанция и документът е от значение за основателността на възраженията на страната. Касаторът визира заявеното от него в отговора на исковата молба оспорване на верността на протокола за ПТП в частта му относно механизма на произшествието, наличието на един участник в ПТП, отразяването в “други материални щети“ на 11 броя метални тръби, по което оспорване първоинстанционният съд не е открил производство по чл. 193 ГПК. Вярно е, че такова производство не е било открито, на съдът е допуснал и събрал поисканите от ответника доказателства във връзка с това оспорване. При формиране на своите правни изводи съдът не е ценил единствено протокола като официален свидетелстващ документ, а извършил критична преценка на отразеното в него, съпоставяйки го с останалите доказателства - експертизи, свидетелски показания, протокола на аварийния комисар, наказателното постановление, съставено на водача на влекача. При това положение не е допуснато отклонение от посочената практика на Върховния касационен съд. А и тя не съдържа директно приложими за спора разрешения. В Решение № 249 от 12.11.2012г. по гр. д. № 270/2012г. на II г. о. са дадени принципни разяснения за доказателствената сила на различните видове документи - официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни; изтъкнато е, че оспорването на верността на документа е средство за защита срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Направен е извод, че ако ищците черпят права от представен от тях документ, съдът може да обоснове фактическите си констатации и правни изводи на друг документ, ако по искане на ответниците е оборена доказателствената сила на официалния документ по реда на чл. 193 ГПК. Този извод не противоречи на обжалвания въззивен акт. С него съдът, след събиране на съответните доказателства, е счел в крайна сметка, че фактическото положение е правилно отразено в протокола за ПТП, т. е. че той е верен. Решение № 208 от 01.02.2019г. по гр. д. № 4983/2017г. на ІІІ г. о. пък разглежда съвършено различна хипотеза, при която не е било уточнено в какво се изразява неистинността на документа. Ето защо липсва основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.

В касационната жалба се сочи и очевидна неправилност на обжалвания акт предвид произнасянето по възражението за погасителна давност. Съмнение за такава не възниква от прочита на решението. Изводът на съда, че искът срещу застрахователя не е погасен по давност е логичен. Както бе посочено по-горе, тезата на касатора по отношение на давността е нелогична, несъответна на законовата уредба и на целта на закона - да уреди пряка възможност на увредения да претендира застрахователно обезщетение при наличие на застраховка “Гражданска отговорност“.

В обобщение следва да бъде отказано допускане на касационен контрол върху въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за извършването на разноски във връзка с настоящото производство, поради което такива не се присъждат.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 707 от 11.11.2022г. по гр. д. № 529/2022г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба ЗАД “Армеец“ АД гр. София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: