№ 1931

гр. София, 03.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 1014/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от В. К. Т. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС - В. Т. решение № 498/14.12.2022 г. по гр. д. № 703/2022 г., с което потвърдено решение № 950/12.08.2022 г. по гр. д. № 168/2022 г. на РС - В. Т. с което са отхвърлени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДискр.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „При правилно разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 9 ЗЗДискр. и при установена от съда непряка дискриминация длъжен ли е съдът да установи и посочи в мотивите целите, които ответникът преследва с нея, дали те са законни и дали средствата за постигането им са подходящи и необходими съгласно чл. 4, ал. 3?“, както и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу валидно и допустимо решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Великотърновският окръжен съд е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. за успешно провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е жертва на дискриминация, както и че е претърпял твърдените неимуществени вреди, а ответникът следва да установи обратното - че правото на равно третиране на жалбоподателя в конкретния случай не е нарушено. Позовал се е на дадената в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗДискр. легална дефиниция на понятията пряка и непряка дискриминация. Относно твърдението на жалбоподателят, че е поставен в положение на неблагоприятно третиране и неравнопоставеност спрямо служителите на Университета, основана на вида трудов договор и продължителността на трудовия стаж с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 1-3 от Правилата за издигане на кандидати и провеждане на избори за ръководни органи и длъжности е приел, че в чл. 4, ал. от ЗЗДискр. е установен запрет за пряка или непряка дискриминация на множество белези, като според чл. 13 от ЗЗДискр. работодателят следва да осигури еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, а съгласно чл. 15 от същия закон, работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионалното израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценката на дейността им. Приел е, че по делото е установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение възникнало от конкурс, като считано от 01.10.2015г. В.Т. е заемал в ответното висше училище академичната длъжността „професор” на 1/4 щ. бр. в катедра „Техническа механика” във факултет „Машинно - технологичен” по научната специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство“, при непълно работно време - до 10 часа седмично. С решение на общото събрание /ОС/ на университета, проведено на 26.03.2019 г. по т. 5 от дневния ред, по предложение на ЦИК за подготовка на изборите за мандат 2016-2019 г. /протокол № 10 от 01.03.2019г. и доклад от 20.03.2019г./ и решение на Академичния съвет /АС/ по т. 1 от протокол № 43/19.03.2019г., са изменени Правилата за издигане на кандидати и провеждане на избори за ръководни органи и длъжности, като в чл. 17 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 е предвидено, че председател на ОС, ректор, председател на КС, зам. председател на ОС, зам. председател на КС, декан, директор на филиал, председател и зам. председател на ОС на основно звено може да бъде хабилитирано лице, което в деня на избора има не по - малко от 10, респ. 8 или 5 години трудов стаж по основно трудово правоотношение с университета на цял щат и не заемат ръководна длъжност в друго висше училище. Изложил е, че така предвидените в чл. 17 от Правилата изисквания не установяват В. Т. да е поставен в положение на неблагоприятно третиране спрямо други лица в неговото положение, тъй като тези изисквания съответстват на въведените такива с чл. 31, ал. 1 ЗВО, както и на разписаното в чл. 21, а1, т. 2 ЗВО академично самоуправление. Позовал се е и на чл. 7, ал. 1 т. 5 от ЗЗДискр., съгласно който не представлява дискриминация определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото, като е приел, че въведените от ответника изисквания за заемане на ръководни длъжности, основани на професионалния опит и вид на трудовия договор целят по-добро автономно управление, а средствата за постигане на таи цел не надвишават необходимото. По оплакването на В.Т. във връзка с предвидената във вътрешните правила на университета възможност за атестирането на членове на академичния състав, включително такива заемащи ръководни длъжности, от лица които стоят по - ниско в йерархията от тях, не притежават управленски опит и имат значително по - ограничено количество наукометрични показатели, е намерил, е намерил, че може да се разглежда като по - неблагоприятно третиране на едни преподаватели спрямо други или поставянето им в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица по см. на § 1 т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Изложил е, че на основание чл. 57 ЗВО и чл. 15 ЗРАСРБ в ответният университет е приета вътрешна наредба за атестирането, в която е разписана съответната процедура за атестиране, вкл. начина за формиране на факултетската атестационна комисия и възможността в нея да участват нехабилитирани преподаватели /асистенти и главни асистенти/, които не сочат на различното третиране на ищеца, тъй като тези правила и процедури имат действие не само спрямо него, а и към всички хабилитирани преподаватели от академичния състав, като оценката и атестацията са извършени именно по заложените в закона задължителни критерии. За неоснователно е приел и оплакване на ищеца за неравностойно третиране във връзка с твърдението му за липсата на подсигурено конкретно работно място, за наличието на каквото работно място - кабинет 1.205.1 в Централния корпус на университета и че то е оборудвано с нужната за трудовата му функция компютърна конфигурация и размножителна и копирна техника свидетелства не само представените от ответника документи /опис на имущество/ и дадените от доведените от него свидетели показания, но и писмо - отговор до ищеца от 16.07.2021г. на директора на „ИТ“ [населено място]. Ето защо е заключил, че по делото не се установява случай на дискриминационно третиране на ищеца по признак „лично отношение“ било пряко или непряко, на база на твърдените от него обстоятелства, поради което предявеният установителен иск по чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗЗДискр и обусловените от него искове по т. 2 и 3 на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. са отхвърлени.

По основанията за допускане на касационно обжалване.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. По смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила, както и при видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение, произтичащи от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила или от нарушаване правилата на формалната логика при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и допускането на касационно обжалване е задължително обусловено от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаните от касатора доводи не насочват към нито една от възможните форми на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а въз основа на мотивите към въззивното решение съставът на ВКС не констатира явна необоснованост на изводите на въззивния съд, нито допуснати видими тежки нарушения на материалния и/или процесуалния закон. Противно на изложеното от касатора решението не се основава на прилагане contra legem на нормата на чл. 55, ал. 1, т. ЗВО, която не може да бъде разглеждана изолирано без връзка с останалите разпоредби на ЗВО, с които се въвеждат допълнителни изисквания, както и без да се отчита академичната автономия като основен присъщ белег на всяко висше училище и даденото право на всеки университет да урежда устройството и дейността си в собствени правилници - чл. 21, ал. 1 т. 2 ЗВО. Решаващо е и че въведените с Правилата за избор допълнителни изисквания за заемане на ръководна длъжност попадат и в нормативно установеното изключение по чл. 7, ал. 1, т. 5 ЗЗДискр., с което по силата на самия закон е отречено наличието на дискриминация. Съдебното решение не противоречи и на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 5 ЗВО - в случая съдът не е приел, че не е налице неравностойно третиране при нарушено право на ищеца да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване, а след анализ на събраните по делото писмени и устни доказателства, е изложил, че оценката и атестацията са извършени по заложените в чл. 57, ал. 1 и ал. 2 ЗВО задължителни критерии и по правила относими за всички преподаватели, както и че не е налице нарушение на чл. 13 ЗЗДискр., тъй като на жалбоподателят са осигурени конкретно работно място, обезпечено с нужната офис техника, както и безопасни условия на труд. Не е налице и противоречие между доказателствата и установените факти, както и незачитане на равенството на страните като един от основните принципи на гражданския процес. Изложените в този смисъл общи твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с мотивите на съда. Поради изложеното решението не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: „При правилно разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 9 ЗЗДискр. и при установена от съда непряка дискриминация, длъжен ли е съдът да установи и посочи в мотивите целите, които ответникът преследва с нея, дали те са законни и дали средствата за постигането им са подходящи и необходими съгласно чл. 4, ал. 3?“. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.“. Въпросът не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд не е приел, че е налице непряка дискриминация. Напротив, след като е дал разяснения по прилагането на закона, съобразявайки се и с разпоредбата на чл. 7, ал1, т 5 ЗЗДиср., е изложил е, че не може да се формира извод за наличие на неравно третиране на жалбоподателя. Ето защо решението не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 498/14.12.2022 г. на ОС - В. Т. постановено по гр. д. № 703/2022 г.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В. Т. следва да бъде осъден да заплати на РУ „А. К. сумата от 2400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 498/14.12.2022 г. на ОС - В. Т. постановено по гр. д. № 703/2022 г.

ОСЪЖДА В. К. Т., ЕГН [ЕГН], да заплати на Русенски университет „А. К. направените в касационното производство разноски в размер на 2400лв.- заплатен адв. х..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: