Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Даниела Божковаизслуша докладваното от съдиятаА. Р. по адм. дело № 9346/2021

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба Б. Ба, чрез адв. Г. Г., срещу решение № 3340 от 21.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1154/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен изцяло предявеният от Б. Ба иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4629,25 евро и 1880,14 щатски долара от незаконосъобразно Наказателно постановление № 162/19.02.2014 г., издадено от началника на М. А. С. заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от двете суми от 08.09.2017 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху тях от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

Касаторът твърди недопустимост на обжалваното решение. Счита, че решението е постановено по непредявен иск - основание по чл. 209, т. 2 АПК. Алтернативно намира решението за неправилно като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилване на съдебното решение, алтернативно – отмяната му като неправилно.

Касационният жалбоподател, Б. Ба, гражданин на Гвинея, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, Агенция „Митници“, редовно призован, се представлява от юрк. С., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на Б. Ба, гражданин на Гвинея, против Агенция „Митници“ – гр. София с правно основание чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4629,25 евро и 1880,14 щатски долара от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 162/19.02.2014 г., издадено от началника на М. А. С. заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от двете суми, считано от 08.09.2017 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху тях от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми. Със същото решение съдът е осъдил ищеца да заплати на Агенция „Митници“ и сумата от 100 лв. съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да стигне до този резултат, Административен съд – София-град, изхождайки от фактическите и правни твърдения в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства, е приел, че, макар да е налице отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 162/19.02.2014 г., издадено от началника на М. А. С. ищецът не е доказал останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не е доказал реалното настъпване на твърдените имуществени вреди от отмененото НП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразното НП. По отношение претенцията за имуществени вреди в размер на 1700 лв. платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в административнонаказателното производство по обжалване на цитираното по-горе НП, съдът е развил съображения, че същата е основателна и доказана само за сумата от 900 лв., но според твърденията на ищеца, сумите за заплатени съдебни разноски са погасени от ответника чрез извършеното на 7.09.2017г. плащане, поради което не следва да се присъждат.

АССГ е приел, че втората претенция за имуществени вреди в размер на 4629,25 евро и 1880,14 щатски долара ищецът извежда от института на неоснователното обогатяване, доколкото поддържа, че от момента на задържане на валутите, предмет на митническото нарушение- 28.12.2013г. до връщането им от митническия орган на 07.09.2017г. върху всяка от тях е дължима законна лихва, а погасяването на задълженията се извършва при условията на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – първо се погасяват разноските, след това лихвите и накрая-главницата.

АССГ, базирайки се на т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, постановено по тълк. д. №3/2004г., е заключил, че, обезщетение за вреди във вид на законната лихва върху тях би се дължало от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление – т. е. считано от 17.07.2017г. до тяхното връщане на ищеца – 07.09.2017г.

Отделно от гореизложеното съдът е посочил и още едно основание, поради което законна лихва върху задържаните суми от 10 000 евро и 5 000 долара за периода от отнемането им – 28.12.2013г. до 07.09.2017г., не се дължи. Сумите са задържани едновременно с и на основание АУАН № 98/28.12.2013г. като задържането им според АССГ съставлява правно действие на основание чл.229, ал.1 и ал.2 от Закона за митниците във вр. с чл.20 от Валутния закон и следва да се разглежда като обезпечение на възможността за окончателното им отнемане след влизане в сила на издаденото НП. Това изземване не е неоснователно за периода до отмяната на НП, извършено е въз основа на закона и по разписания в него ред, поради което обезщетение върху иззетите суми за този период не се дължи.

Съдът, базирайки се на така заявената претенция, е заключил, че ответникът е погасил главниците на своето задължение – чл. 76, ал.1, изр.2 от ЗЗД и искът за репариране на вреди, представляващи част от главниците на двете суми, е неоснователен.

При извършване на служебната проверка за допустимост на обжалвания съдебен акт, вменена на касационната инстанция с императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо като постановено по нередовна искова молба.

Нито в исковата молба, нито в хода на съдебното производство ищецът чрез процесуалния си представител навежда фактически твърдения за това, че предявеният от него иск е такъв по чл.203 и следващите от АПК. Нещо повече – макар да посочва във фактическите основания на претенцията си отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, явяващо се завършващия етап на административно-наказателното производство пред административния орган, обосноваващо изземването на намерената у ищеца валута, същият сочи като правно основание за претенцията си чл.55 от ЗЗД, съответно –чл.86 от същия закон и претендира сумите по реда на чл.76, ал.2 от същия закон.

В най-добрия случай петитумът на исковата молба не съответства на изложеното в нейната обстоятелствена част, като не е ясно как е формиран размерът на претендираното обезщетение. Изложените твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, води до невъвеждане на надлежен предмет на делото.

Неуточняването на исковите претенции от фактическа и правна страна се отразява не само на допустимостта на съдебното решение, но и на предхождащата го преценка за това кой е компетентният съд да разгледа същите – административният или общият съд.

Съдът, без да укаже на ищеца да уточни основанието на предявените искове, квалифицира същите като такива по чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1 от ЗОДОВ. В същото време в мотивите на съдебния си акт приема, че втората искова претенция - за неизплатена част от двете главници – 10 000 евро и 5 000 долара, се основава на института на неоснователното обогатяване, в каквато връзка е приложена като начин на изчисляване на размера им и разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд не е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, произнесъл се е по нередовно упражнено право на иск, с което, отхвърляйки всички предявени искове, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото – върнато на друг състав на АССГ за ново разглеждане при спазване указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.Съдът следва да прецени и допустимостта на уточнения иск с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ – не е ли налице друг ред за защита с оглед основното твърдение в исковата молба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3340 от 21.05.2021 г., постановено по адм. д. № 1154/2020 г. по описа на Административен съд – София-град и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. П. п/ Албена Радославова