ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1816

гр. София, 23.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 3984/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ч. Т. Д. и П. Г. Д., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. М. Д., срещу въззивно решение № 260858/10.03.2022 г. по в. гр. д. № 11611/2020 г. на Софийски градски съд.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК и по 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Предвижда ли чл. 201, ал. 2 ЗУТ като задължително условие за поделяемост на поземления имот, изградените в него по приложен ПУП сгради да отговарят на нови параметри на застрояване; 2. Кои специфични правила и нормативи следва да бъдат приложени от съда при изследване на критериите по чл. 201, ал. 2 ЗУТ по отношение на поземлен имот с реализирано разрешение за строеж /тези, които са действали към момента на извършване на строителството или тези, които действат към момента на допускане на делбата/. Не следва ли към заварените строежи да се прилагат само критериите за лице и повърхност и за недопустимото по закон разположение на сгради; 3. С приемането на изменението в ЗУЗСО променят ли се критериите за поделяемост, предвидени в чл. 201, ал. 2 ЗУТ по отношение на реализираното строителство в имота, предмет на делба. Добавя ли се още един допълнителен критерий при преценка на поделяемостта; 4. Нормата на чл. 201, ал. 2 ЗУТ предвижда ли като необходимо изискване за допустимост на делбата изменение на плана на застрояване по нови устройствени показатели по отношение на заварени строежи, по които застроителният план е приложен. Следва ли тази празнота да се преодолее чрез прилагане на нормата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ. Следва ли при тълкуването й да бъдат съобразени и преходните разпоредби на ЗУЗСО - § 2, ал. 7 ПЗР на ЗУЗСО и § 27 ЗИДЗУЗСО /обн. в ДВ, бр. 31 от 10.04.2018 г./; 5. В хипотезиса на правната норма на чл. 201, ал. 2 ЗУТ предвидени ли са две отделни хипотези /за ПИ със съществуващи сгради и за такива, за които е издадено разрешение за строеж и за ПИ без изградени сгради/ с диференцирани критерии за всяка от тях или предвидените критерии касаят всички възможни случаи на делба на поземлени имоти; 6. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните; 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема.

Ответникът по касационната жалба „Т. Ф. ЕООД, гр. София, чрез адвокат М. Б., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.

Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 72659/14.14.2020 г. по гр. д. № 25779/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ч. Т. Д. и П. Г. Д. против „Т. Ф. ЕООД иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане извършването на съдебна делба на недвижим имот с идентификатор ***, представляващ УПИ *-*, кв. 22а, местност „В. С.-Д.-II част“ по действащия план на [населено място].

Въззивният съд е приел, че съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 199/2005 г., Ч. Т. Г. е станал собственик на 557/1008 ид. ч. от процесния имот по време на брака с ищцата П. Г. Д.. Съгласно нотариален акт №22/2008 г. ответникът Т. Ф. ЕООД е собственик на 451/1008 ид. ч. от имотa. В същия са изградени две сгради: двуетажна еднофамилна жилищна сграда № 9, с идентификатор **** /индивидуална собственост на ищците/, както и двуетажна еднофамилна жилищна сграда № 10, с идентификатор **** /индивидуална собственост на ответника/. Процесният имот попада в устройствена зона ЖмЗ*, подзона на ЖмЗ, съгласно заключенията на вещите лица по повторната и тройната съдебно-техническа експертиза, становищата от 18.04.2018 г. и 9.02.2018 г. и 13.06.2017 г. на главния архитект на район В. - СО, както и изходящите такива от Н. А. и градоустройство - СО. Съгласно т. 17 от таблицата към схема Зони и терени за прилагане на специфични правила и нормативи в отклонение от общите по ОУП във връзка с Опазване на съществуващата природна среда и озеленяване, за зоната, в която попада процесния имот, се прилагат следните правила и нормативи: максимална плътност на застрояване 15%; максимален коефициент на интензивност (К.) 0, 3; минимална озеленена площ 75%, максимална етажност 2 етажа. Макар вещото лице, изготвило повторната експертиза, да е посочило, че процесният имот не отговаря на изискванията за лице и площ, впоследствие в съдебно заседание уточнява, че след измененията на ЗУЗСО с бр. 31 на ДВ от 13.04.2018 г. са премахнати ограниченията за площ и лице към улица за УПИ за жилищно застрояване в строителните граници на [населено място] за всички устройствени зони, поради което това основание за неподеляемост на имота е отпаднало. Не са отпаднали обаче останалите изисквания по отношение на устройствените параметри на зона ЖмЗ*, а именно изискванията за кинт /коефициент на интензивност на застрояването/; плътност на застрояването, минимална озеленена площ и максимална етажност. Нормите, уреждащи правилата за застрояване и устройствените параметри, са императивни и установени в обществен интерес. В случая приложение намира и специалният закон - ЗУЗСО, като установените с него устройствени параметри за зоната, в която попада процесният недвижим имот, следва да бъдат съобразени. Неясно е заключението на вещото лице по повторната експертиза единствено по отношение на необходимостта от покриване на калканните стени при евентуално допускане на делбата и образуване на два дяла от процесния недвижим имот. В тази част заключението противоречи на приетото от вещите лица по тройната експертиза, както и на становищата на главния архитект на СО - район В. и на НАГ, като съдът е кредитирал последните.

Съдът е приел, че с оглед измененията на ЗУЗСО, влезли в сила в хода на делото пред първата инстанция, изискванията за лице и повърхност биха били спазени, но при делба на имота би се създало недопустимо по закон разположение на съществуващите в имота сгради. Покриването на калканните стени и трансформацията на сградите в съответствие с правилата и нормативите за застрояване и разполагане на строежите в урегулираните поземлени имоти представляват строителство, при което сградите трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на новия подробен устройствен план, като показателите за плътност и интензивност да се занижат до постигане на съответствие с показателите на ОУП на СО. Съгласно тройната съдебно-техническа експертиза съществуващият начин на застрояване изисква покриване на калканни стени по евентуална регулационна линия, което би довело до предвиждане на нови застроени площи, с което отново ще се завишат процентите на плътност и интензивност на застрояване над нормативно допустимото, като такива са и мотивите на главния архитект на СО - район В., като извод в тази насока може да бъде изведен и от становището на НАГ. Изградените в имота сгради не само не отговарят на устройствени параметри за зона ЖмЗ* към момента, а при евентуално допускане на делба би се наложило допълнително застрояване /предвиждане на нови застроени площи/, с оглед покриване на калканни стени по евентуална регулационна линия, с което още повече ще се завишат процентите на интензивност и плътност на застрояване над максимално допустимото. При преценката за поделяемост на имота, съдът следва да съобрази устройствените правила и параметри, действащи към момента на допускане на делбата. В рамките на процедурата по чл. 201 ЗУТ, надлежно проведена от първоинстанционния съд, становището на главния архитект на район В. - СО е, че в случая е налице основанието за отказ по чл. 15, ал. 9 ЗУТ за допускане на такова изменение, поради създаването на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради. Действащият ПУП следва да бъде изменен, така че всеки един от новообособените УПИ да обслужва отделен самостоятелен обект, а делбата е недопустима, ако не съществува такава възможност, какъвто е настоящият случай. Вещите лица по тройната и по повторната съдебно-техническа експертиза са предложили вариант за кадастрално разделяне на процесния недвижим имот, което по същество представлява предложение за разпределение на ползването му. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при делба и разделяне се спазват изискванията за минимални размери и площи на поземлените имоти в урбанизирани територии - съгласно чл. 19, ал. 1 ЗУТ за територии, които не са урегулирани с подробен устройствен план - план за регулация и застрояване, а за територии, които са урегулирани - съгласно проект за изменение на действащия план за регулация, приет от експертен съвет на одобряващата администрация. В случая такъв проект за изменение няма, предвид становището на главния архитект на СО - район В., че имотът е реално неподеляем. Предвид изложеното по отношение на процесния недвижим имот е налице т. нар. хоризонтална етажна собственост. В случая имотът е неподеляем и представлява обща част. При евентуалното му разделяне би се създало недопустимо по закон разположение на съществуващите в имота сгради - чл. 201, ал. 2 ЗУТ, предвид приложимите в случая устройствени показатели за зоната, в която се намира имота - ЖмЗ*, съгласно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО - коефициент на интензивност и плътност на застрояване.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания почл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване по първи, втори, трети и четвърти въпрос, касаещи приложението на чл. 201, ал. 2 ЗУТ. В случая въззивният съд е съобразил съществуващата практика на ВКС, съгласно която според чл. 201, ал. 2 ЗУТ поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Следователно, за поделяемостта на УПИ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: възможност за изготвяне на проект за разделяне на два или повече самостоятелни УПИ; разделянето да не създава недопустимо по закон разположение на съществуваща сграда или на разрешен строеж; след разделянето реално обособените имоти да нямат лице и повърхност под минимално определените по закон за определените с плана за застрояване на разделения имот характер и начин на застрояване /решение № 125/30.10.2018 г. по гр. д. № 3932/2017 г. на ВКС, ІІ г. о./. Допустимостта на делбата на застроено съсобствено дворно място, в което има постройки-индивидуална собственост, се преценява с оглед състоянието на имота към разглеждането на делото за делба в първата фаза на производството, градоустройствения му статут и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ, като за изясняване на този въпрос съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата и изводът за недопустимост на делбата на съсобствен парцел, застроен със сгради, които са собственост на някои от съделителите, е обоснован само тогава, когато съдът е проявил необходимата активност да изследва възможността от дворното място да се обособят два или повече самостоятелни урегулирани поземлени имота /УПИ/ при спазване на изискванията на чл. 19 ЗУТ /решение № 66/19.07.2017 г. по гр. д. № 3499/2016 г. на ВКС, I г. о. и решение № 131/27.05.2016 г. по гр. д. № 600/2016 г. на ВКС, I г. о./. От изложеното следва, че приложимите в случая правни норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като във връзка с тяхното приложение е налице практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Ето защо не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - въпросите да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Петият въпрос от изложението /дали в разпоредбата на чл. 201, ал. 2 ЗУТ са предвидени две отделни хипотези за ПИ със съществуващи сгради и за такива, за които е издадено разрешение за строеж и за ПИ без изградени сгради/ е неотносим, тъй като не е от значение за изхода на делото и не е обусловил изводите на въззивния съд. Така поставен, този въпрос не осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за обща предпоставка за допускане на касационно обжалване.

Не може да бъде допуснато касационно обжалване по шестия и седмия въпрос от изложението. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства /включително съдебно-техническите експертизи/, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.

Касационно обжалване не може да бъде допуснато по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

Предвид изхода на делото Ч. Т. Д. и П. Г. Д. следва да заплатят в полза на „Т. Ф. ЕООД сумата 2000 лева съдебни разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260858/10.03.2022 г. по в. гр. д. № 11611/2020 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Ч. Т. Д. и П. Г. Д. да заплатят на „Т. Ф. ЕООД 2000 лева - разноски за производството по чл. 288 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: