Производството е по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс .

Образувано е по жалба на Р. М. К. , от гр. С., против отказ на Министъра на отбраната да издаде заповед за назначение на длъжност - директор на дирекция „Инфраструктура на отбраната”.

Ответника - Министъра на отбраната, чрез процесуалния си представител-юрк.. А., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че отказа е незаконосъобразен.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, взе предвид следното:

С. З. № ОХ-532/31.07.2013г.,Министъра на отбраната, на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗДСл - е обявил конкурс за две длъжности, една от които - директор на дирекция „Инфраструктура на отбраната”.

С докладна записка, рег. № 20-30-45/25.09.2013г. председателят на нарочно сформирана конкурсна комисия, сочейки, че на основание чл. 34, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите и резултатите от проведения конкурс –се сочи, че Р. М. К. е класиран на първо място, поради което предлагат на министъра, в качеството му на орган по назначението, Кисьов да бъде назначен на заеманата вакантна длъжност. Докладната записка е резолюция „да”, която не е датирана; подписът е парафно положен, без изписване на името.

С жалба, вх. № 13-00-2359/08.10.2013 година - Кисьов оспорил мълчаливия отказ. Жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл

. предвижда след приключване на конкурсната процедура органът по назначението да издаде акт за назначаване на кандидата класиран на първо място., в 14 дневен срок от представяне на протокола на конкурсната комисия. Императивната редакция на текста сочи на недвусмислено разпореденото задължение за издаване на посочения акт, при двете изпълнени условия - завършена процедура и наличие на класиран кандидат. Когато обаче за заемането на длъжността се изисква достъп до класифицирана информация, то актът за назначаването се издава в...